No Fear

Глава 48 - Ейдън

Лежах в леглото си и гледах заспалото до мен момиче. Клепките й бавно трепкаха, а косата й се беше разпиляла по възглавницата. Приличаше на ангел. И може би беше, може би твърдението ми, че е дявол е грешно. Перфектно мое момиче! Свих се в нея и забучих нос в косата й. Ароматът й ме успокояваше. Случката в бара още ме вбесяваше, но някак присъствието на Кара ме караше да бъда спокоен. Моето момиче! Никога до сега не бях мислил по този начин за жена. Но тя не е просто жена, тя е Кара. Беше бръкнала в мозъка ми и направила свое гнездо. Мислите ми, държанието ми, постъпките ми всичко беше свързано с нея. Моята луда глава. Явно не беше такава бъзла за каквато я мислех. Постъпката й днес беше смела, но безрасъдна. И кълна се никога повече нямаше да я пусна. Живота ми нямаше смисъл, ако тя не беше до мен. Кара! Моят малък ангел.

***

Нежни целувки ме вадеха от унеса. Отворих очи и видях перфектна гледка пред себе си. Червени кичури, които горяха лицето ми и едни честни очи, които се взираха в мен.
-Добро утро!-прошепна и нежна усмивка изгря на лицето й.
-Добро утро, любов!-усмихнах се и се изтегнах.-Какво ще правим днес?
-Трябва да се прибирам, Ейдън! Утре съм на работа.-мамка му! Съвсем бях забравилз нямаше шанс да я пусна.
-Ще звънна да да ти удължат болничния, не се притеснявай!
-Не, Ейдън!
-Скъпа, няма нужда да работиш! Достатъчно съм богат, за да уредя дори децата ми да не работят.
-Ейдън, обичам работата си. И не искам ти да харчиш парите си по мен!
-Добре, ще те закарам в Карсън Сити. Но това за харченето ще говорим пак!-изправих се и тръгнах към банята. Кара остана да се излежава в леглото, а аз измих зъбите си и тялото си. Върнах се в стаята си и забелязах, че Кара беше на терасата. Надникнах и видях истинското съвършенство. Тялото й обвито в мек халат, косите й разпилени по раменете, издишаща плътен облак дим. Тя се обърна и ме дари с усмивка. Приближи се и се вдигна на пръсти. Осъзнах, че височината й беше доста по-малка от моята. Беше дребна и много слаба. Прекрасна! Подпря устни върху моите и в този миг забравих за всичко и всички. Кара влезе в банята. Звъннах да ни приготвят закуската в двора. Исках да се насладя на гледката, която Кара щеше да ми даде. Косите й, зелените й очи, обградени от дълги мигли, розовите устни и прекрасна усмивка, окъпани от слънчевите лъчи.
Бяхме в двора вече, масата беше отрупана с различни мои любими вкусотии. Палачинки, гофрети, плодове от цял свят, сандвичи, яйца ... всичко! Не търпях глад и исках винаги да има всичко. Прахосничество, но когато си гладувал със седмици, живота ти се стича по различен начин. Кара гледаше масата в захлас и не вярваше на очите си. Дръпнах стола й и тя се намести. Побутнах я към масата, а после седнах срещу нея.
-Не мислиш ли, че е прекалено?-попита все още, наблюдавайки масата.
-Прахосничество е, но не мога да направя нищо.
-Защо?
-Свързано е с детството ми.
-Разкажи ми.
-Нека не си разваляме сутринта, скъпа! Хапвай сега!
-Защо никога не си ми разказвал за семейството си?
-Защото до вчера ме мразеше, а и не мисля, че трябва да си разваляме настроението.
-Не съм те мразела.
-А и ти също не си ми разказвала!
-Няма за разказване.
-Нима?! Изглеждаш като момиче, което има доста за разказване.
-Предполагам вече знаеш повечето.
-Повечето, не! Но малки части, да! Нямам против да ми разкажеш все пак! Ще разбера дали източниците ми са верни.-намигнах и метнах палачинка в устата си. Кара си сипа кафе и портокалов фреш. Чоплеше гофретата в чинията си без да хапва дори хапка.
-Яж, Лорънс! Няма да мръднеш от тук, докато не си изядеш гофретата.
-Не съм гладна!
-Спри да спориш с мен, ще те накажа.
-Как?
-Наяж се и ще ти покажа!-изсъсках. Усмивката й огря лицето и тя метна парче в устата си.
Чинията й вече беше празна. Вдигнах ръка и направих знак на един от сервитьорите да отсервира. След като чиниите ни бяха отсвервирани се шмугнах под масата. Кара не попита какво правя, предполагам защото си чакаше наказанието. Стигнах до нея и разтворих краката й. Роклята й се разпери и с изненада установих, че малкото ми момиче е без бельо.
-Сериозно ли?
-Трябва да ти покажа, че съм дръзка, нали бебчо?-прошепна. Впих устни между краката й и близах яродтно клитора. Краката й се изпънаха напред, а ръцете й обвиха стола. Описвах кръгови движения около клитора й и това караше тялото й да се изпъва върху стола. Мигом се отделих от нея и се измъкнах изпод масата. Вдигнах крехкото й тяло през рамо, а писъците й озвучиха двора. Запътих се към беседката. Щях да разкъсам от любов тялото й в онази малка дървена постройка. Когато я пуснах на земята, опите й заоглеждаха мястото.
-Прекрасно е!-каза и сви кичур зад ухото си.
-Не по-прекрасно от теб.-казах и впих устни във врата. Беседката беше осеяна с пейка, с размерите на единично легло, осеяна с възглавници. Гледката беше към гората, което засилваше романтичността на случващото се. Обърнах я с гръб към мен и я накарах да застане на четири крака. Заметнах роклята й и оголих задника й. Обсипах с целувки белите бузи, а после минах с език между устните. Пръстите й се впиха в меката възглавница. Рсзкопчах колана и свалих дънките си. Члена ми намери сам мястото си и потъна в нея. Главата й се изви назад и гърлен стон се разнесе наоколо.
-Ейдън, може да ни видят!-скимтеше и произнасяше по една дума с всеки тласък.
-Не ти ли харесва това.-в замяна получух стон, който само потвърди теорията ми. Увих рижавата коса около китката си и я дръпнах рязко. Тялото и се изправи и прилепи до моето. Държах таза й и блъсках колкото силно мога. Стените й се впиха силно в члена ми и усетих, че е близо. Ситуацията при мен, също не бе по различна. Захапах врата й и оставих малка оградка като маркер, че е моя. Тя отпусна глава на гърдите ми и се отдаде на оргазма. Пулсациите на влагалището й накараха и мен да се потопя в грандиозно удоволствие. Строполихме се на пейката, дишайки тежко, но неоткъсващи се един от друг.
-Ти си перфектна!-изшепнах и целунах челото й.-Моя!

Следва продължение ...