Отидох в офиса и започнах да руша всичко, което виждах пред очите ми. Нима наистина я изгубих толкова бързо? Толкова лесно? Проклинах се, че се съгласих да я пусна. Щеше да свикне, сигурен съм, че щеше да свикне с начина ми на живот. Защо по дяволите днешния ден беше толкова скапан? Изгубих жената, която исках за два дни. Заради шибаната сделка. Хвърлях по земята чаши, ритах и трошах мебелите си, виках и блъсках стените. Не усещах физическата болка. Болеше ме отвътре, някак непознато за мен. Бях бесен заради жена. И то не каква да е, ами Кара! Моят червен дявол или вече не чак толкова мой. Извадих телефона от джоба си и звъннах на Ханк.
-Закарай госпожица Лорънс до летището. Веднага!-не му оставих време да отговори, направо затворих. След това набрах Андрю.
-Приготви самолета. Върни Кара обратно в Карсън Сити. Повикай ѝ такси и се убеди, че ще се прибере.
-Ясно!-затворих веднага и продължих с рушенето. Пода бе покрит със стъкла, кокалчетата на ръцете ми бяха поддути и окървавени, а бюрото ми бе обърнато наобратно. Отидох до секцията и извадих шише със скъп бърбън. Отворих го и изсипах солидно количество в устата си. Седнах на кожения диван и загълтах едри глътки. Извадих цигарите от джоба си и запалих една. Е, явно това беше края, а можех да ѝ дам много. Не и против волята ѝ. Можех да я подлудя с еротика, но не можех да гледам очите ѝ пълни със сълзи. Какво направи тази жена с мен? Защо ме накара да вярвам в нещо, което от самото начало бе ясно, че няма да се получи? Моята малка Кара! Малък мой дявол!
Следва продължение ...
ESTÁS LEYENDO
No Fear
Chick-LitКогато всеки ден виждаш страха на хората, страха спира да тече във вените ти. Всеки ден се сблъскваш с безпомощността, лудостта и манията на хората. Мания за грабеж, убийство или нещо друго. Тогава животът ти се превръща в цирк с много чудати създан...
