No Fear

Глава 9 - Кара

Гледах лицето му подпухнало, цялото в синини и ожулвания, но все още толкова красив. Носа му беше бинтован, защото до колкото разбрах от дежурната беше счупен. Имаше наистина тежки наранявания. Три счупени ребра, множество хематоми, леко сътресение и съмнение за разкъсан кръвоносен съд в стомаха. Исках да разбера какво се случи днес. Дойдох тук с разрешение на началника, с оправданието, че искам да му помогна психически да се справи с шока, но всъщност копнеех да го видя. Все още ума ми не преработваше информацията и не разбираше каква беше причината да ми пука толкова много за този мъж, но както каза Лейла, реших да се отдам.
-Кара!-кожата ми настръхва след като името ми се проплъзва между устните му.
-Здравей, Ейдън! Извинявай, че те събудих.-отвръщам засрамено и играя с пръстите на ръцете си, свела поглед надолу.
-За мен е удоволствие, скъпа моя.-нарицателното и смирената му усмивка натискат бутона за изключване на съзнанието ми. "Боже, откъде този чар?!"
-Как си?
-След като съня ми оживя пред очите ми, съм добре. А ти как си, Кара?-имах чувството, че знаеше какви емоции предизвикваше у мен, когато кажеше името ми.
-Благодаря, добре! Искам да знам какво се случи днес.
-Просто стари врагове, които се радват прекалено много от отсъствието ми. За това ли дойде? Да разбереш причината?
-Да, помолих началника да ми извади разрешително, за да ме пуснат. Обичам да съм в течение с проблемите на клиентите си.-"Не, Ейдън, всъщност дойдох да те видя."
-Разбирам! Е, вече знаеш.
-Да си ходя ли искаш?
-О, Кара, грешна ти е представата, ако можеше бих те помолил да останеш да спиш при мен, с мен.-лукава усмивка се прокрадва на лицето му.
-Е, господин Смит, дори в това състояние не спирате с ... ами с това, което се опитвате да направите.
-И бихте ли ми казали какво е това, което се опитвам да направя, госпожице Лорънс?-този мъж, о, Господи, този мъж караше кръвта ми да закипи. Знаех какво се опитваше, знаех го и не исках да го приема, нито да го изрека. Или по-скоро ме беше страх да не се поддам.
-Стига игрички, Ейдън.-казах строго и скръстих ръце пред гърди. На него явно му се стори забавно и се подсмихна.
-Ела, Кара. Седни, не хапя, казах ти вече.-каза и путупа празното място на леглото. Седнах без да се замисля. Исках тази близост с него, липсваше ми. Чувството, което изпитвах, когато беше до мен беше непознато, но приятно. Когато седнах лек стон се изплъзна от устните му.
-Боли ли те?-питах със загриженост.
-Не, толкова, щом си близо до мен.-отговори и хвана ръката ми. При допира на ръцете ни ток мина по гърба ми. Ръката му беше груба, силна и много по-голяма от моята.-Не се дърпаш, Кара, да не би да ти харесва?-попита и лукавата усмивка изникна на лицето му. Мълчах и гледах право в очите му. Тези стъклени очи ме поглъщаха и изключваха разума ми.-Кажи нещо, Кара!-заповяда и хвана брадичката ми с ръката си.
-Ейдън, трябва да тръгвам!
-Не, моля те остани още малко. Искам да поговорим. Как разбра за случилото се?
-Видях от прозореца на кабинета ми и извиках охраната.
-Тоест сте ми спасила живота, госпижице Лорънс? Искрени благодарности, заслужавате награда!-каза и се засмя. Смехът му накара и самата мен да се засмея.
-И каква ще е тя?
-Нека да е изненада.-намигна той
-Не обичам изненади.
-Тази ще ти хареса.-каза и се повдигна леко, изправи се, така че да застане в седнало положение и се озовахме на прекалено близко място един от друг.
-Колкото и да бягаш ще те хвана, Кара!-изшепна и почти не чух завършека на изречението. Беше толкова близко, че почти усещах дъха му. Сложи ръка на бузата ми и леко придърпа лицето ми. Ума ми беше се изгубил, нямаше го, за Бога, този мъж! Кръвта гърми в ушите ми, не чувам нищо, а виждам само прекрасните сиви очи, вперени в моите.
-Целуни ме, Кара, искаш го!-прошепна точно срещу устните ми. Беше прав, исках, но не беше правилно. Придърпа лицето ми по-близо до неговото и впи устни в моите. Езикът му поиска вход в устата ми и му го дадох, като едно покорно момиче, на своя бандит. Проучваше всяко ъгълче на устата ми и танцуваше груб танц с моя език. Когато се отдръпна и ме погледна със сивите си очи се опомних. "Господи, какво направих?" Този мъж ме омагьоса и вкара в капан, от който трудно щях да изляза.
-Тръгвам, Ейдън. Довиждане и бързо оправяне.-прошепнах, докато все още връщах духа в тялото си.
-Казах ти, Кара! Колкото и да бягаш, ще те хвана.-каза и се намести в леглото си. Побързах да изляза от стаята. Исках да избягам от този човек. Майната му! Бързо закрачих към изхода на болницата. Влязох в колата си и запалих двигателя. Очите ми се напълниха със сълзи.
-Какво направих, Боже? Защо го направих? Защо този мъж?-крещях и плачех сама в колата си. Майната му на всичко! Майната му на Ейдън, майната му и на морала. Тръгнах от болницата към апартамента си. Обичах да карам вечер, улиците са празни и единственото, което виждаш е пътя пред теб и светлинките на градовете наоколо. Пуснах радиото и в колата зазвуча Бритни Спиърс.
"С вкуса от твоите устни, препускам.
Ти си отровен, вмъквам се отдолу,
с вкуса от отровния рай.
Пристрастена съм към теб!
Не знаеше ли, че си отровен
и обичам това, което правиш.
Не знаеше ли, че си отровен?"-колко тематично. Бритни бе любима моя певица, а чак сега забелязвах символиката на Toxic. Майната му и на живота, който очевидно си правеше страшна гавра с мен.
Вече се бях прибрала, проснах се на леглото и опитвах да осмисля случилото се днес. Целунах престъпник и ми хареса. Почти като "Целунах момиче и ми хареса", е, Кейти Пери, сбъркала си текста. Майната му. Обмислях да звънна на Лейла, но знаех, че ще изтеряса и ще ме насърчава едва ли не да се сгодя за него, но знаех, че това не е правилно. Моят живот и този на Ейдън бяха много различни и дори и двамата да искахме, трудно щеше да стане нещо между нас, просто не беше правилно. Цял живот се борех с морала и мисленето на престъпници и изведнъж аз самата да се влюбя в такъв. Съдбата ми се гавреше с мен. Не можех да спра да мисля за онези меки устни, които изпиваха душата ми. Откакто този мъж влезе в живота ми обърка всичко. И нещото, което най-много ме объркваше бяха думите му "Колкото и да бягаш, ще те хвана, Кара!"

Следва продължение ...