No Fear

Глава 11 - Кара

Втори ден в почивка, а се намирах в летаргия. Попринцип в почивката ми чистих дома ми, излизах, пазарувах и отделях време за себе си. Сега обаче лежах в леглото ми вече втори ден и нямах желание за нищо. Ейдън беше обсебил всяка част от мен. Живота ми се срутваше пред очите ми. Цялата хармония, която бях постигнала, да се абстрахирам от лудостта на пациентите си и да живея пълноценно, беше изчезнала. Живеех в хаос със собствени лудости.
Ядях поредна купичка, напълнена до горе, със сладолед и гледах различни телевизионни предавания, а в мислите ми витаеха  единствено и само едни сиви очи и дяволита усмивка. "Майната ти, Ейдън Смит!"-мислех си и в същото време сърцето ми трепереше да го видя и целуна пак. Омагьосана и обсебена съм. Не исках и да го помислям обаче, имайки предвид, че този мъж е с толкова черно минало, от което очевидно не смяташе да се отърве, въпреки наказанията, които поемаше. Не можех дори да се диагностицирам. Докато бях студентка държах стажантска програма, при която съм имала пациенти с любовни проблеми, но никога не съм намирала отговор на любовните въпроси в книгите. И дори вече с опит любовта оставаше единственото психическо заболяване без лекарство, без решение, без каквото и да е било, което може да я спре или поне притъпи. Но не можех да допусна, че чувствата ми към Ейдън бяха любов, по-скоро увлечение, което толкова много ме бе завладяло, че не можех да живея живота си нормално. Утре бях на работа и силно се надявах да не беше в килията до кабинета ми, не знаех какво бих направила, ако го видя. Трябваше да настроя мозъка си на честота, в която мислите за Ейдън Смит ги нямаше.
Изядох купичката сладолед и предаването свърши. Реших да звънна на Лейла, беше време да й разкажа за случилото се онази вечер в болницата.
-Хей, сладурче, какво става?-чух сладкия глас на Лейла, още преди да съм й казала "Ало".
-Хей, Лейлс. Добре съм, при теб?
-Всичко е наред. Какво става с господин "Лошо момче"?
-За това ти звъня. Пострада при бой в затвора и сега е в болница.
-Сериозно? Какво точно стана?
-Не е в това въпроса. Лекарите го стабилизираха.
-Тогава в кое е въпроса?
-Отидох да го посетя в болницата.-направих кратка пауза, за да обмисля как точно да й го кажа без да пищи.
-И?-измънка тя.
-И... ме целуна!-заявих и изчаках писъците.
-О, Боже! Най-добрата ми приятрлка се чука с престъпник!-пищеше от отсрещната страна на слушалката.
-Лейлс! Лейла! Моля те престани! Не се чукам с никой!
-За сега! И? Как се справя? С целуването де ...
-Прекрасно... устните му са толкова меки, и сладки и вкусни! Но не е там въпроса, Лейла! Не трябва да допускам да се случват подобни неща. Първо не е професионално, той е мой пациент. Второ дори да не беше мой пациент, той е престъпник. Не мога да си представя да легна в леглото с такъв човек и всеки ден да живея неговия живот.
-О, милото ми патенце, ти си влюбена!-заяви тя с тон, който ми напомняше за мама.
-Не, не съм! Просто увлечена.
-Надявай се, скъпа. Добре, опиши ми го искам да разбера как изглежда.
-Ами той е висок, много висок, със сиво-сини стъклени, завладяващи очи, прекрасна усмивка, която те кара да замръзнеш и...
-О, да, скъпа. Влюбена си!
-Лейла, ще ти затворя!
-Добре де, добре! Увлечена си! Но в това няма нищо лошо, ако е само увлечение, скоро ще се наситиш и ще спре да ти пука, нищо повече!-може би беше права. Лейла, винаги беше права.
-Мислиш ли?
-Захарче, имала съм повече "увлечения", отколкото ти пациенти. Винаги така става! Лапваш по някой, натискате се, чукате се и повече никога не се виждате. Предполагам при теб ще бъде същото!
-За Бога, Лейла не искам да се чукам с него!
-О, скъпа, искаш, повярвай ми!
-Майната ти, Лейлс!
-Майната ти и на теб, захарче.-двете избухваме в смях. От това имах нужда, малко кураж от най-близкия ми човек.
-Какво става с господин "Богат съм и чукам секретарката си"?
-О, Майкъл ли? Нищо, все още чука секретарката си, ако ме разбираш.-засмива се тя.-Този човек е ненаситен, обожавам тази негова черта. Секс за закуска, за обяд и за вечеря, мечтан живот.
-Абсолютно, още повече щом получаваш заплата за това.
-Моля за извинения, получавам заплата за добрата си работа.
-Да, на колене под бюрото му.
-Кучка!-изругава и двете избухваме в смях.
Най-добрата ми приятелка е човека, който може да ме изкара от всяка дупка, дори от тази с Ейдън. Двете говорим още малко и след това решавам да си лягам, все пак утре съм на работа, на която единственото ми задължение далеч не е да се чукам с шефа си. Оставям телефона до възглавницата си и затварям очи.
Събуждам се и виждам, че се намирам в стая, която не е моята. Тъмно е и не виждам почти нищо. Чувам стъпки и се взирам в тъмнината. Опитвам да се изправя на ръцете си, но осъзнавам, че са вързани над главата ми, вероятно за рамката на леглото, а студен метал се впива в китките ми. Адреналин и страх се смесват в кръвта ми.
-Казах ли ти, че колкото и да бягаш ще те хвана, червен дяволе?-чувам гласа му. Думите се разнасят из стаята грубо и дръзко. Сърцето ми започва да блъска в гърдите. Усещам, че се приближава и едва виждам силуета му. Леглото скръцва и разбирам, че идва при мен. Усещам ръцете му около тялото си. Тихото му забързано дишане изпълва тишината в стаята. Устните му се впиват във врата ми. Боже! Простенвам дори нечуто. Не се дърпам, не мърдам дори, само тръпна в очакване. Докато целува, хапе и ближе врата ми разкопчава лекарската престилка, увила се около торса ми. Бързо и ловко откопчава всички копчета и гърдите ми зейват. Смъква сутиена надолу и гърдите ми изкачат над него. Поема едната с ръката си, а другата започва да хапе и смуче. Стена и дръпвам ръцете си, но само метала издрънчава по рамката на леглото. Главата му се спуска надолу към корема. Целува и хапе кожата ми и това предизвиква вълна от чувства в тялото ми. Стаята се изпълва със стоновете ми и дрънченето на белезниците.
-Не мърдай, скъпа моя! Няма да избягаш!-шепне срещу кожата на корема ми. Достига до пъпа и прави кръгче от целувки около него. Ръцете му си играят с гърдите ми. Пръстите му ловко дръпват и пощипват зърната ми. Оставя мокри целувки по целия ми корем, когато стига над ластика на белият ми панталон. Ръцете му хващат страниците на панталона и бързо го свалят. Ловко се вдига отново над мен и устните ни се озовават на милиметри. Едната му ръка се спуска от гърдите към мястото между краката. Когато достига заветното място започва да разтрива клитора ми през прашките. Тялото ми започва да се гърчи под неговото. Простенвам и той впива устни в моите. Езикът му ловко прониква в устата ми и разиграва бурен танц с моя. Ръката му отмества прашките и докато успея да се опомня, той праща духа ми на хиляди километри от тялото, като вкарва пръст в мен.
-Толкова си мокра и гореща, Кара! Всичко това в моя чест ли е?-изръмжава и заравя глава във врата ми. Тласка пръсти в мен, което кара мозъка ми да спре да работи. Черна дупка зейва в ума ми и спира всичките ми мисли и емоции. Изведнъж вади пръсти от мен и ги поставя в устата си.
-Е, госпожице Лорънс, до сега живеех в заблуда, че устните Ви са най-вкусното нещо на света, очевидно съм сбъркал.-плъзва се надолу и заравя глава между бедрата ми. Хапе, смуче и ближе нажежената кожа между краката ми, това кара тялото ми да се извие като струна. Не ми трябва много и вече усещам, че съм близо, до заветния оргазъм, който не съм изпитвала от години. Смит, обаче усеща напрежението в тялото ми и забавя движенията на езика си. Това предизвиква вълна от недоволство в тялото ми. Пъшкам и дърпам ръцете си от рамката на леглото с цел да се освободя, но без успех.
-Ейдън, моля те!
Изведнъж скачам от леглото и осъзнавам, че съм в стаята си. Тялото ми пулсира, а на челото си усещам капчици пот. Сън е! Господи! Този мъж тотално ме побърка. Не съм правила секс от повече от 5 години и никога не ми се е случвало да свърша на сън. Далеч е от мен да се самозадоволявам или да сънувам еротични неща. Това, което сънувах сега, обаче далеч не ми хареса. За Бога, защо мозъкът ми, ми го причиняваше. И думите в началото "...колкото и да бягаш ще те хвана...", кънтяха в главата ми. За Бога!
Е, Ейдън Смит, ще те накарам да гониш още дълго.

Следва продължение...