Излязох на двора, денят беше хубав. За разлика от вчерашния ден, в който мислите ми бяха тотално обсебени от Кара, днес се чувствах добре. Седнах на една от пейките в двора на затвора и се загледах в пространството. Още не можех да си обясня защо беше гадното чувство вчера. Интуицията ми не лъжеше, почти никога. Притеснявах се да не е станало нещо с Кара. Ханк би трябвало да е нейна сянка и да я пази от всичко, но въпреки това. Той знаеше, че рискува живота си, ако не изпълни моя заповед, но ако не е имал друг избор? За Бога, ето пак, мислите ми се връщаха към това момиче. Както и да е утре вече щях да знам къде е, с кой е и имало ли е смисъл да се притеснявам. Дано Ханк е уредил измъкването ми от тук на 100%, защото в противен случай всички мои планове рухваха. Трябваше да се успокоя и да мисля трезво, защото кълна се щях да убия някой и да си остана тук още поне половин живот. Имаше само един проблем, който не бях разнищил до най-малка потребност и това беше Бронте. Малкото, шибано лайно! Теоритично имах решение, щях да го убия. Но сега трябваше да внимавам, полицаите щяха да душат по мен като хрътки, докато не открият друга причина да ме вкарат. Все пак се измъквах под носа им. Трябваше да измисля хитър план да го изгоня от моята територия. Никой не се докосваше до нещо мое. Било то империята или Кара!
Следва продължение ...
ESTÁS LEYENDO
No Fear
Chick-LitКогато всеки ден виждаш страха на хората, страха спира да тече във вените ти. Всеки ден се сблъскваш с безпомощността, лудостта и манията на хората. Мания за грабеж, убийство или нещо друго. Тогава животът ти се превръща в цирк с много чудати създан...
