Рано сутринта е и медицинските сестри ми донесоха затворническите дрехи. Облякох ги и в стаята влязоха двама полицаи, сложиха ми белезници и ме изкараха през подземния изход. Намирахме се на голям подземен паркинг с много линейки. Вкараха ме в патрулката и потеглихме.
Щях да съм по-близо до малкия дявол след няколко минути. Това ме обнадеждаваше. Не я бях виждал от целувката онзи ден и исках да видя каква щеше да е реакцията й. Със сигурност щях да направя всичко възможно да се срещна с нея днес, независимо какво беше желанието й. И щях да подчертая това, че е доста грубо да не вдигаш телефона си, когато ти звънят за твой пациент. Стигнахме в затвора и полицаите ме изкараха от колата. Тръгнахме по дългите коридори на затвора, докато не стигнахме до килията ми. До килията ми имаше стъклена врата, която делеше затворническите килии и лекарите, управлението и така нататък. Докато чаках единия полицай да отвори килията ми видях Кара да говори с двама полицаи отвъд стъклената врата. Беше обърната леко настрани, но ясно виждах оформеното й като топче носле, червената дълга до кръста коса, спускаща се като пламъци и част от страхотното й дупе. Имах възможност да се полюбувам за няколко секунди, докато не ме вкараха в килията. Мамка му, беше толкова секси. Това момиче палеше тялото ми. Легнах на леглото си и се замислих за мръсотиите, които бих направил с нея. Малък, сладък дявол! Докато лежах чух тракащи по пода токчета и пъргаво се изправих. Както предположих това беше именно тя.
-Здравей, малката.-казах вече седнал на леглото. Беше се забързала на някъде с няколко папки в ръце. Изглежда я стреснах, защото се обърна към мен рязко, а очите й бяха оформили големи зелени кръгове. Не можех да разбера радваше ли се или не, за това че ме вижда.
-Ейдън, радвам се да те видя.
-Аз Вас също, доктор Лорънс.-казах и мигом няколко подсвирквания прозвучаха от съседните килии.
-Ще те чукам, кучко малка!-чу се груб мъжки глас идващ някъде от ляво. Кръвта ми закипя!
-Ще тръгвам, Ейдън!-прочисти гърлото си и тръгна натам където се беше запътила. Токчетата й защракаха отново по пода, а свирканията не спираха.
-Малка, гореща кучка! Само да ми паднеш!-чувах крясъци на мъж, а после удар по решетки.
-Млъквай, мизерник!-изкрещях, без да знам дори с кой се захващам. След думите си чух дълбок, гърлен смях.
-Кой си ти, пикльо?
-Надявай се, да не разбереш! Задник!
-Да не би да си си я набелязал да я чукаш? Ще почакаш на опашка, кукло, аз и моите момчета я чакаме от доста време.
-Млъквай преди ти и твоите момчета да се наложи да си пазите езиците в бижутерийни кутии.-след думите ми последва гърлен смях. Високият тон явно е привлякъл вниманието на ченгетата, защото двама от дежурните дойдоха и почукаха с палките си по решетките. Укротихме се, но въпреки това нервите ми бяха опънати до краен предел. Никой не закачаше моето момиче!
Следва продължение ...
ESTÁS LEYENDO
No Fear
Chick-LitКогато всеки ден виждаш страха на хората, страха спира да тече във вените ти. Всеки ден се сблъскваш с безпомощността, лудостта и манията на хората. Мания за грабеж, убийство или нещо друго. Тогава животът ти се превръща в цирк с много чудати създан...
