Глава 26 - Ейдън

201 5 0
                                    

Беше обяд, седях в офиса на дома си и още нямаше нищо от Ханк. Беше се справил добре през нощта, очевидно малките госпожички не бяха заподозрели нищо. Момчетата ми бяха най-добрите, можеха да влязат във всеки един дом и да го изнесат, без ти да разбереш. Това да оставят някаква бележка беше детска игра за тях.
Телефонът ми иззвъня и на циферблата изписа Ханк.
-Слушам!
-Кара се връща в Карсън Сити.
-Моля? Нали утре се прибираше?
-Не знам какво е станало. Сега видхме, че е пренасочила билета си за днес. Пътува след три часа. Ще бъде в града към 17:00. Предполагам е, заради бележката.
-Мисли си, че ще ме намери в затвора. Изненада, госпожице Лорънс!-отговорих и се засмях.-Добра работа, Ханк. Чао, за сега, дръж ме в течение!
-Разбрано!-затворихме и аз се хвътлих в дълбоки размисли. Каква да бъде следващата ми стъпка? Не трябваше да я плаша, не исках и не целях това. Исках да я получа, може би начините ми бяха малко извратени, но беше така, защото можех да си го позволя. Кой друг мъж би пратил някой да влзе в дома й и да й остави бележка? Смеех се с глас на мислите си. Играех си с психиката й, накрая щеше да е само моя. Щеше да зачеркне морала и ценностите, щеше да ме желае осъзнато. Госпожица Лорънс имаше нужда от някой, който да свали тези задръжки. Смятах, че можех да се справя с предизвикателството. Още малко, само още малко и щеше да клъвне въдицата. Играех картите си бавно, а тя нямаше козове. При всички случаи победата беше моя, щеше да падне в краката ми. Не е лесно да зачеркнеш в живота на един човек добрият стереотип и да му наложиш злото. А и не исках. Исках просто да й покажа малка част от вълненията от не толкова добрата страна. Обмислях ходовете си бавно, следващият трябваше да я постави в шах с пешката. С малко креативност и извратено мислене можех да постигна всичко. Чудесно, малък мой дяволе, скоро щяхме да се срещнем очи в очи на свобода!

Следва продължение ...

No FearDonde viven las historias. Descúbrelo ahora