No Fear

Глава 41 - Кара

Седях на верандата вече повече от три часа. Чай след чай, цигара след цигара и все още никаква информация от Ейдън. Започвах да се притеснявам. Изведнъж се чу глух разговор отвътре. Изтичах в имението и пред очите ми изгря Ейдън. 
-Погрижи се да остане там, докато не отида при нея.-каза на някакъв мъж и тръгна към стълбите. Очевидно не ме забеляза. 
-Ейдън!-извиках и той се спря на място. Обърна се към мен и за секунди помислих, че ще припадна.-Господи, какво ти се е случило?-изпищях и тръгнах към него. 
-Кара, не сега!-извика и тръгна по стълбите нагоре. 
-Ейдън спри! Какво е това?
-Госпожице Смит, моля!-каза същия мъж, с който Ейдън говори и ме хвана за китката. 
-Кой пък си ти? Пусни ме!-извиках и дръпнах китката си. След секунди го разпознах. Това беше същия мъж, който идваше на свиждане на Ханк и ме причака пред супермаркета онази нощ в LA. 
-Госпожице, моля Ви за разумно мислене. Господин Смит ще Ви обясни всичко като се почувства добре. Елате с мен!-мъжа ме задърпа нанякъде и нямах избор. Последвах го примирено, като в главата ми се блъскаха хиляди мисли. Какво се беше случило? Защо беше ранен? Очите ми се напълниха със сълзи и бях готова да заплача. Ейдън! Какво за Бога беше направил? 
Мъжът ме затвори в голяма зала, обзаведена като хол и седнах на дивана. 
-Имате ли нужда от нещо?-пита ме мъжът. 
-Да, да видя Ейдън! 
-Госпожице, моля Ви! Казвам се Ханк, един от служителите на Ейдън. Познавам го достатъчно добре, за да знам, че в момента не е точното време да го притеснявате. Ще Ви донеса чай и ще помоля да останете тук.-кимнах след думите му. Той излезе, а аз зарових лице в дланите си. Сълзите се стичаха по лицето ми без да мога да ги спра. Всичко това, което се случваше не беше правилно. Никой не ми даваше обяснение за случващото се, а виждах мъжа, с който бях преспала ранен. 
Вратата се отвори и Ейдън надникна. Беше радост за очите ми след около един мъчителен час, в който пиех поредна чаша чай. Сега може би щях да разбера какво се е случило. Тялото му беше гола и ясно личеше, че рамото му беше омотано в бинт.
-Здравей.-усмихна се, сякаш нищо не се беше случило. Станах от дивана и отидох пред него. 
-Сериозно ли се усмихваш сякаш нищо не се е случило? За Бога, искам обяснение! 
-Не те бърка, Кара.-иззъби се той.
-Не ме бърка? Не ме бърка, че се отдадох напълно на мъж, който в заспива до мен, а в 05:00 сутринта не е в леглото с мен? Без обяснение, без предупреждението драсваш нанякъде, после се прибираш облян в кръв и очакваш да не задавам въпроси. 
-Обяснение? Кара, ние нямаме връзка! Не ти дължа обяснение за това, което върша. Ако искаш да продължим еротичната си връзка трябва да свикнеш с моя свят. Това е той! 
-Ами силно се съмнявам, че мога да свикна с всичко това.-думите му ме нараниха. Сълзите ми се затърколиха по лицето ми една след друга. След първата сълза яростта в очите му отшумя и той просто млъкна.-Искам да си тръгна. Пусни ме! 
-Това ли е решението ти, Кара? Искаш да ме напуснеш?-за секунди нямах отговор, после се опомних и кимнах. Ейдън обърна гръб и тръгна към вратата.-Ханк ще те чака след половин час на входа. Ще приготвя самолета да те откара в Карсън Сити!-изръмжа и излезе. Свлякох се на земята и заридах с глас. Господи, какво направих? 

Следва продължение ...