No Fear

Глава 49 - Кара

Пътувахме с ужасно скъпият му самолет към Карсън Сити. Чувствах се като принцеса. Самолета беше черен, а бял кожен салон обливаше интериора. Седяхме един срещу друг и той държеше ръката ми. Положи устни на кокалчетата ми и остави малка целувка.
-Красива си, знаеш ли? Не мога да повярвам, че никой до сега не те е откраднал от мен!-каза и красива усмивка го издаде.
-Може би съдбата ме е пазела за теб.-усмихнах се и погалих ръката му.-Може ли да останеш няколко дни?
-Къде? В Карсън?-попита невярващо.
-Да, у дома. Леглото ми е голямо.
-Под домашен арест съм, Кара. Не мисля, че най-добрия вариант е да се набутам в кооперация с ченгета.-кимнах, защото имаше право.-Мога да наема хотел и за двама ни, а утре ще съм наел кола, което да те закара до работа.-предложението беше привлекателно, но нямах никакви дрехи.
-Нямам нищо, което да облека утре.
-Остави това на мен.-отговори и потънахме в мълчание. Самолета се рееше в небето и единственото, което виждах бе бяла пелена, която ни бе обгърнала.
Слизах от самолета бавно, заглеждайки се в прекрасния залез. Денят мина хубаво. Събудих се до прекрасен мъж, закусих вкусно, возих се в до болка скъп самолет, чуках се в самолета... просто уникално. Ейдън хвана ръката ми и бутна някакви пари на мъж, който ни чакаше на изхода на самолета. Тръгнахме след него и той ни отведе до прекрасно чисто ново BMW. Ейдън отвори вратата и аз се шмугнах вътре. Мъжът, на когото Ейдън плати, седна на шофьирското място и потеглихме мълчаливо.
Излязохме от пистата, а след това от летището. Очевидно това беше частна писта, защото наоколо нямаше други самолети. Пътувахме по старите улички на Карсън. Бях пленена! Гледах през прозореца, сякаш никога не съм била в този град, а го познавах като петте си пръста. Разликата е, че никога не съм била с тези очила. Този мъж промени призмата, през която гледам. Спряхме пред мола на Карсън Сити и Ейдън ми отвори вратата.
-Какво правим тук?-попитах.
-Ще пазаруваме.-хвана ръката ми и ме въведе вътре. Влизахме във всеки един магазин, по няколко пъти. Избираше различни тоалети, които му харесваха и чакаше одобрението ми. Не исках Ейдън да си харчи парите по мен, но той правеше всичко възможно да ме убеди. Взимаше моят размер на всяка дреха, до която се докосна. В крайна сметка не победих "спора" ни и се оказах с няколко стотин торби в повече. А и нека бъдем честни, преди скромността е полът ми. Ейдън и мъжът натовариха безброй много торби в багажника и потеглихме.
-На хотел ли ще сме?-попитах и той кимна. Оказа се съвсем близо, защото минути след като тръгнахме, вече се спускахме в подземен гараж. Слязохме и хванахме асансьора. Ейдън даде още пари на мъжа, който ни придружаваше и му направи знак да дойде с нас.
Вече бяхме на партера. С Ейдън седнахме на дивана пред рецепция и зачакахме непознатия да плати. Приблици се с две карти 2567 и 2568. Очевидно номерата на стаите ни.
Настанихме се в стаята ни и аз не криех изумлението си. Това бе най-красивото място, до което бях се докосвала. Всичко изглеждаше луксозно и адски скъпо, дори не разбирах защо Ейдън го прави.
-Прекрасно е!-казах и прегърнах мъжа пидпрял се на терасата в гръб. В отговор усетих само ръката му, която погали китката ми. Очакваше ме уникален живот с този мъж.

Следва продължение ...