Тя е на 17 и се казва Лия. Има две сестри близначки На Ри и До Йон, които не я харесват особено. Има спокоен живот макар сестрите й да я ненавиждат докато не се появява Джънгкук. Дали той ще успее да спечели любовта й? И дали ще могат да са заедно...
Последния учебен ден. Най-накрая ще си почина малко от досадните ми съученици и учители. Няма да уча за тестове и просто всичко ще бъде супер. Йей! Не искам да звучи сякаш мразя съучениците си, но аз не съм много социална и като цяло нямам почти никакви приятели. Е разбира се освен Лиса. Майка й е от Америка, а баща й е кореец затова името й не е корейско. Както и да е това е тя:
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
Сладка е нали? Толкова е красива, че се чудя как още си няма гадже. Това момиче може да те накара да се усмихнеш и в най-трудните ти моменти и винаги ще бъде до теб. Затова я обичам толкова много.
Лиса: Ехооо...Лияя! Земята до Лия. Къде си бе момиче не чуваш ли, че те викат за речта ти?
Бях се замислила за лятото, когато видях Лиса да размятква ръце пред лицето ми.
Лия: О, да! Вярно..речта! Благодаря, Лиса.
Забравих ли да ви спомена колко разсеяна и спъната съм? Не съм? Е добре значи сега е момента да ви кажа. Докато ходех към подиума се спънах в собствения си крак! Да и аз не знам как се случи. Паднах на земята и видях Лиса да тича към мен, за да ме вдигне, защото всички останали бяха заети да ми се смеят. Както и да някак си стигнах до подиума и започнах речта си. След като приключих се върнах при Лиса.
_1 час по-късно_
След безкрайно дългата церемония по изпращането с Лиса тръгнахме към вкъщи като първо си взехме сладолед. Получих известие и отключих телефона си. Беше съобщение от майка ми, питаше ме дали искам да отида на летен лагер. Бутнах Лиса да погледне към телефона ми и след, което й казах:
-Ела с мен! Хайде ще бъде забавно! Цяло лято без родителите ни и досадните ми сестри.
-Не знааам...
-Хайде!-прекъснах я аз- Знам, че нямаш други планове.
-Ама ти от...
- Знам, че е така мила моя. Добре решено е, ше кажа на майка ми че отивам и то с ТЕБ.
-Добре де, добре ще дойда.
После се разделих с Лиса и се прибрах. Нашите ги нямаше, нито пък сестрите ми затова се качих в стаята си, преоблякох се и легнах. Неусетно съм заспала.
Знааам, скучна глава, но ще се постарая за следващата да е по интересна. Надявам се да имам читатели.
