30.(Края)

271 6 1
                                    

*в края на историята в бележката има информация за продължението*

Гл.т. Лия:

~две седмици по-късно~

Приятелите ми включително и Джънгкук са с мен почти постоянно. Това наистина повдига настроението ми и ме разсейва от проблемите ми. Все още ме боли и понякога плача заради загубата на майка ми, но признавам вече съм по-добре. Вече не ми причернява толкова често, защото приятелите ми едва ли не следят дали се храня. А и аз и без това го правя, защото наистина не е особено приятно през пет минути да ти става лошо и да припадаш почти постоянно.

Средата на деня е. Караме предпоследния си час, а именно физическо. С Лиса тръгнахме към женските съблекални. Това беше спорния ми екип:

 Това беше спорния ми екип:

Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.

А този на Лиса:

Наближаваше коледната ни ваканция и се чудех какво да правя

Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.


Наближаваше коледната ни ваканция и се чудех какво да правя. Вероятно щях да си стоя вкъщи депресирайки се по всеки възможен начин, а баща ми ще се опитва да ме изкара от вкъщи както обикновено.

Лиса: Какво ще правиш през ваканцията?

Лия: А ти как мислиш?

Лиса: Чудесно значи не си заета.

Лия: Да, и?

Лиса: Ии ще ходим на купон.

Лия: Не!

Лиса: Стига Лия имаш нужда.

Лия: Не...съвсем не ми е до такива неща. Но ти отивай да се забавляваш.

༺𝙄𝙢𝙥𝙤𝙨𝙨𝙞𝙗𝙡𝙚 𝙡𝙤𝙫𝙚༻ Where stories live. Discover now