༺𝙄𝙢𝙥𝙤𝙨𝙨𝙞𝙗𝙡𝙚 𝙡𝙤𝙫𝙚༻

29.

Гл.т. Джънгкук:

Знаех, че се е случило нещо. Лия се държеше много странно и не искаше да ме погледне в очите. Когато се изправи и тръгна към вратата аз я последвах. Тя се блъсна в госпожата. След като събра нещата си от земята госпожата започна с лекцията си "какво си мислиш, че правиш".

госпожата: Госпожице, Парк какво си мислите, че правите.-Ха! Как само познах. Погледнах Лия и видях, че беше напът да се разплаче. Вече бях сигурен, че се е случило нещо.

Лия: Прибирам се.

госпожата: И защо мислите, че можете да си позволявате това? Ако сега напуснете часа...-Лия не я остави да довърши.

Лия: Моля ви..

госпожата: Върви. Само се върни за следващия час.-Лия не изчака втора покана и напусна стаята. Госпожата тъкмо щеше да отива към бюрото си, когато аз й се изпречих на пътя.-Отивай! Искам и двама ви във другия ми час.-аз само кимнах и тръгнах след Лия.

Тя се качи на покрива. Там имахме няколко пейки и тя седна на една от тях. Доближих се до нея и чух, че плаче. Сложих ръка на рамото й и усетих как трепереше. Лия вдигна погледа си и ме прегърна. Беше премръзнала. От скоро бяхме навън, но беше доста хладно.

Лия: Н-не мога п-повече, Кук. Аз пр-росто не мога. Задушавам се! Спаси ме, м-моля те.-беше й трудно да говори. Бях объркан. Не разбирах.

Джънгкук: Какво се е случило?-говорех й съвсем тихо. Тя си пое дълбоко въздух и заговори с голямо усилие.

Лия: М-майка ми...тя...няма я Кук! П-починала е..-каза това и избухна в плач. Аз бях шокиран. Не знаех как да постъпя. Прегърнах я още по-силно и започнах да я милвам по косата. Чак сега осъзнах колко е отслабнала. Имах чувството, че ще се счупи. Притесних се още повече, защото се досетих, че вероятно е спряла да се храни.

Развалих прегръдката ни, за да мога да я погледна. Не я пуснах от страх, че може всеки един момент да падне. Хванах нежно брадичката й и вдигнах главата и.

Джънгкук: Лия...аз не мога да си представя колко болка изпитваш в момента, но...обещавам ти, че каквото и да става ще съм до теб. И всичко ще се оправи. Болката ще отмине и няма да те боли толкова много.-обхванах лицето й и я целунах по челото, а после избърсах и сълзите й.- А сега...хайде да влизаме. Студено ти е.