༺𝙄𝙢𝙥𝙤𝙨𝙨𝙞𝙗𝙡𝙚 𝙡𝙤𝙫𝙚༻

16.

Гл.т. Лия: 

С Лиса постояхме още малко на кея. Наистина съжалявах за всичко случило се между мен и Джису, но с Лис бях добре. 

Лиса: Лия.

Лия: Да?

Лиса: Гладна съм.-и двете се засмяхме.-Хайде да се връщаме.

Лия: Оо, прасенцето ми иска да вечеря. Дообре! Хайде да се връщаме, че да не пропунеш вечерята.

Лиса: Аз ли? Ами ти?

Лия: Аз не съм гладна тази вечер ще пропусна вечерята, но да тръгваме, защото не искаме да умреш от глад.

През целия път Лис не спря да се опитва да ме убеди да вечерям, но аз й отказвах. Не бях в настроение за това. А и не исках да се виждам с Кук. Като стигнахме се запътихме към бунгалото си. Лиса си среса косата и точно преди да тръгне към стола ме погледна умоляващо, но аз само поклатих глава. Останах сама. Отново. О, Лия я се стегни! Легнах на леглото като преди това си облякох по-удобни дрехи и си пуснах музика. Неусетно съм заспала.

Гл.т. Джънгкук:

Тае: Кук хайде стига си се инатил! Идваш с мен на вечеря!-Ви се опитваше да ме убеди да отида да вечерям, но не бях в настроение. А и не исках отново да гледам как Лия ме игнорира. Това ме убива.

Джънгкук: Няма да дойда! Кое не разбираш?

Тае: Не вечеряш вече втора вечер. Не може само да закусваш. Ще останеш само кожа и кости, и без тва си много слаб. Веднага с мен към стола!-седнах на леглото в знак, че никъде няма да ходя.- Хубаво прави каквото искаш.-каза това и тръшна вратата на излизане. Легнах и не след дълго заспах.

Събудих се. Изобщо не съм разбрал кога се е върнал Те. Бях гладен. Взех телефона си и излязох. Запътих се към стола, надявайки се да е отворен и да има някаква храна. Погледнах часовника на телефона си. Беше 1:35ч. Докато вървях се блъснах във вратата. Поне открих, че е отворено. Влязох, разтривайки челото си. Отидох до хладилника и открих малко рамен и сладолед. Тъкмо ги вадех от хладилника, когато чух някой да влиза. Ами сега!? Как ще се оправдая? Ох, боже защо просто не вечерях, когато си му беше времето. 

Тръгнах тихо към вратата с надеждата да подмина този, който влезе. Да ама не. Блъснах се във въпросния човек и двамата паднахме. Изправих се бързо и отидох да пусна лампите. Очевидно няма да се измъкна. Но какво..?!

Гл.т. Лия:

Събудих се и бях гладна. Реших да отида до стола, но там се сблъсках с някой. О, не! Докато бях на земята лампите внезапно светнаха. Обърнах се и видях Джънгкук. Ама той какво прави тук в 1:35ч.?!

Лия и Джънгкук: Ти какво правиш тук?!-казахме в един глас изненадано. Той се приближи до мен и ми подаде ръка. Хванах я, за да ми е по-лесно да се изправя. Голяма грешка. Беше толкова топла и мека. Не може ли просто да ме прегърне...Моля?! Разбира се, че не! Осъзнай се Лия!

Джънгкук: Е, какво правиш тук толкова късно?-изкара ме от мислите ми той.

Лия: Хм? О! Ами...аз мога да те питам същото.

Джънгкук: Да, но аз питах първи.- стана ми смешно от детинското му държание и несъзнателно се усмихнах.

Лия: Добре, както и да е. Мисля, че е очевидно. Дошли сме да ядем. Така, че да приготвим нещо и да започваме.

15 мин. по-късно рамена беше готов и с Кук бяхме седнали на земята опрели гърбове на стената.

Джънгкук: И така. Защо пропусна вечеря.

Лия: Амии...бях твърде заета да се депресирам.-той ме погледна очудено и двамата се засмяхме.- Ами ти?

Джънгкук: Аз? Ам...аз...не бях гладен.

Лия: Ха да бе! Виждам, че не си бил гладен. А сега защо пропусна вечеря?

Джънгкук: Защото...- той направи краката пауза след, което ме погледна.- Защото ми липсваше!- гледах го смаяно. Не можех да повярвам.

Лия: М...моля?!

Джънгкук: Да, Лия липсваше ми! Вярно е, че се виждахме всеки ден, но ти ме игнорираше през цялото време. Това ме убиваше Лия! Не можех да преживея това отново затова пропуснах вечерята.- слушах го и не можех да повярвам.

Лия: Аз...не знаех, но...

Джънгкук: Ти си плакала. Защо? Виждам, че очите ти са подпухнали. Моля, те кажи ми какво се случило.-очите ми се насълзиха. Спомените за това как Кук се целува с Джису нахлуха в главата ми и една сълза се отрони. Той посегна към мен и я избърса нежно с палеца си.

Лия: Защо...Защо се целуваше с Джису?

Джънгкук: Докато те чаках тя дойде при мен. Когато я видях ми се стори позната,но не можех да се сетя от къде. Докато се усетя тя вече ме беше целунала.- вече плачех. Напоследък съм станала голяма ревла. Всичко това ми идваше в повече. И колкото и да не ми се вярва на мен също ми липсваше Кук. Липсваше ми да го виждам всеки ден. Липсваше ми да ме хваща, за да не падна. Липсваше ми да говоря с него. Той просто ми липсваше. Приближих се до него и обвих ръце около кръста му. Имах нужда от прегръдка. От неговата прегръдка. Първоначално той се изненада, но после отвърна на прегръдката.

Надявам се главата да ви е харесала, защото лично аз съм доста объркана. Не съм убедена как да продължа, но ще измисля нещо. Ще се радвам да коментирате, за да знам дали ви харесва или ако мислите, че трябва да променя нещо.