༺𝙄𝙢𝙥𝙤𝙨𝙨𝙞𝙗𝙡𝙚 𝙡𝙤𝙫𝙚༻

14.

Гл.т. Лиса:

Лия я нямаше цял ден. Попитах всички, който можеха да знаят къде е, но никой не знаеше. Започнах да се тревожа, защото вече я нямаше твърде дълго. Тъкмо щях да тръгвам да я търся, когато вратата се отвори и Лия влезе в бунгалото. Погледнах я сериозно, но после видях, че е плакала. Очите й бяха червени и подпухнали. Тя не каза нищо. Просто влезе и тръгна към банята. Като излезе облече нощницата си и легна. 

Лия: Ехо, Лис. 

Лиса: Хм?  Да, какво?

Лия: Ами..няма ли да лягаш? Хайде, че съм уморена.-спрях лампите и легнах. Бях объркана. Лия се държеше толкова хладно и безразлично. Какво се е случило?

Събудих се от някакъв шум. Взех телефона си, за да погледна часа. Беше 2:00ч. Чувах плач. Погледнах към леглото на Лия и осъзнах, че я няма. Но къде е? Изправих се и тръгнах по посока на звука. Накрая осъзнах, че идва от отвън. Отворих вратата и видях Лия. Беше седнала на стълбите пред бунгалото. Беше прегърнала коленете си и плачеше. Влязох вътре, за да взема нещо, с което да я наметна. Когато излязох тя се беше изправила и се усмихваше. Но какво по...?

Лиса: Лия...

Лия: Да? Защо си навън? Хайде бързо да влизаме, за да не настинем.

Лиса: Ам...аз..добре да влизаме.-Лия никога досега не се е държала толкова странно. Бях супер объркана.

Сутринта, когато се събудих Лия вече беше готова. Станах бързо и аз се оправих. По време на закуската Лия беше изключително тиха, когато приключи излезе. с Кук и Ви се спогледахме. Не знаехме какво се случва.

Лиса: Снощи Лия плачеше отвън. Влязох, за да взема нещо, с което да я наметна, и когато излязох пак тя се беше изправила и ми се усмихваше. Не разбирам какво се случва. Никога не се е държала така.

Тае: Може да го преживява по някакъв нейн начин, скъпа.-кимнах въпреки, че знаех че не е прав. Аз познвам Лия и знам, че крие нещо.

В следващите няколко дни Лия беше изключително тиха през деня и плачеше вечер. През деня не говореше с никой и изчезваше някъде за целия ден или се затваряше в бунгалото. Не знам какво преживяваше, но повече няма да я гледам такава. Днес ще разбера какво се е случило. Влязох в бунгалото и за мой късмет днес беше ден, в който беше тук.

Лиса: Лия ставай!- тя вдигна поглед и ме погледна объркано.-Веднага хайде!

Лия: Но какво? Защо?