༺𝙄𝙢𝙥𝙤𝙨𝙨𝙞𝙗𝙡𝙚 𝙡𝙤𝙫𝙚༻

8.

Гл.т. Джънгкук:

Когато излязох от столовата се насочих към бунагалата ни. Лия тъкмо излизаше. Реших да ходя малко след нея, а когато стигнем ще й се покажа. 

След около 10 минути стигнахме и Лия започна да търси нещо. Точно щях да изляза и да й е се покажа и тя се наведе да вземе нещо от кея. Дали това търсеше?

Гл.т. Лия: 

Докато търсех скицника си видях нещо на кея. Наведох се и, когато го взех видях, че това е гривна на приятелството и аз знам на кой. Бях направила две такива. Едната за мен, а другата за моя много близка приятелка-Джису. Бяхме много близки, но преди 5 години тя се премести с родителите си в Япония. Дали е възможно да се е върнала? Дали е в лагера? Докато мислех за нея и гледах гривната усетих, че очите ми се насълзяват. 

Чух стъпки зад гърба си и като се обърнах видях Джънгкук. Той видя насълзените ми очи.

Джънгкук: Хей, добре ли си? Какво има?

Лия: Хм? Не нищо. Да добре съм... Всъщност ти какво правиш тук?

Джънгкук: Ами..аз.. Лиса много се тревожеше, а и ти си ми приятелка, както и тя затова дойдох след теб. Тя ще ме убие, ако ти се случи нещо.- и двамата започнахме да се смеем

Лия: Хахаха да така е. Ние..ние не можем една без друга.

Джънгкук: Е, ти какво търсеше. Стори ми се, че го откри каквото и да беше.-погледна към гривната в ръката ми.

Лия: Аз не търсех това, но мога да потърся ск..мм другото нещо и по-късно.-Кук ме погледна учудено и после отвори уста да каже нещо.

Джънгкук: Тии..не можеш да плуваш?

Лия: Моля? А, да не мога и затова вчера щях да..

Джънгкук: Първо това нямаше да се случи и второ искаш ли... да те науча?

Лия: Ккакво? Наистина!

Джънгкук: Ам, да. Предполагам. Хайде!

Лия: Сега ли?

Джънгкук: А защо не?

Лия: Но аз...нямам бански.

Джъгкук: И аз, но това няма да е проблем!-каза това, събличайки тениската си. Божичко! Пред очите ми се разкриха до оформените му плочки. Бях твърде разсеяна, за да видя, че ми подава тениската си.-Облечи я ако искаш.

Изчервих се цялата и едва казах:

Лия: М..м..моля? О! Да мерси.-ама ние наистина ще плуваме сега. Погледнах го в знак да се обръне и после облякох неговата тениска. Усещах аромата на парфюма, който беше останал по нея. Докато се усетя той беше във водата. Застанах в края на кея и го гледах.

Джънгкук: Хайде! Оттам нищо няма да научиш.- честно казано беше ме страх. Джънгкук се приближи до мен.

Гл.т. Джънгкук:

Видях страха в очите й. Нямаше намерение да влезе. Отидох до нея и я хванах през кръста, за да я вкарам във водата. При допира ми тя потръпна и се изчерви цялата от близостта ни след това. Държах я докато се успокои малко. После я пуснах като се уверих, че стига дъното. Показах й какво се очаква от нея и се върнах. 

Джънгкук: Така сега е твой ред. Хайде!

Лия: Мой ред ли!? Не аз тук съм си добре.

Джънгкук: Хайде, ще се справиш, а ако нещо се обърка ще те хвана. Става ли?

Лия: Амм...дообре.

Влязохме малко по-навътре и тя започна да опитва. За да й помогна подпрях корема й с ръката си в случай, че започне да потъва. Корема й беше толкова стегнат не искам момента да свършва. Близостта ни ми харесва и мисля, че чувството е взаимно. И така тя започна да повтаря движенията, които й показах и в един момент я пуснах. Тя плуваше. Сама.

Поплувахме още малко и излязохме. Тя съблече тениската ми и облече дрехите си, а аз суитчъра, който си бях взел. Седнахме на кея и гледахме небето. Момента беше вълшебен. Обърнах се към нея и видях, че и тя ме гледа. Лицата ни бяха на милиметри разтояние. От близо е още по-красива. Започнах да скъсявам разтоянието между нас. Тя виждаше това и не се отдалечаваше. Приех това като позволение и след секунди....сляхме устни. Целувката беше нежна и...Тае и Лиса изникнаха от гората.
Целувката беше нежна и кратка.-помислих си аз.

И така ето го некста, който толкова искахте. Надявам се главата да ви е харесала. Предполагам, че ще мога да пиша по-често следващите две седмици и може да качавам повече, ноо нищо не обещавам.