༺𝙄𝙢𝙥𝙤𝙨𝙨𝙞𝙗𝙡𝙚 𝙡𝙤𝙫𝙚༻

26.

Гл.т. Лия:

Не можех да повярвам. Да не би Кук току що да ми предложи да сме заедно. Замръзнах на място. Мълчах. Сякаш си бях глътнала езика и не можех да отговоря. Той ме прегърна.

Джънгкук: Ще те разбера ако не иск...-прекъснах го като слях устните ни. Отделих се поради недостига на въздух и го погледнах в очите.

Лия: Разбира се, че искам да сме двойка.-той се усмихна. Пусна ме от прегръдката и после преплете пръстите ни.

Гл.т. На Ри:

Бях бясна на Лия. Наистина не я харесвам и това, което й казах беше преовеличено, но исках да я заболи. До Йон отдавна се беше осовбодила от хватката ми и беше отишла някъде. Бях хванала Джимин и чаках церемонията по посрещането да свърши. Търсех Лия с поглед. Къде изчезна това момиче?

Джимин: За какво си мислиш скъпа?-Джимин ме изкара от мислите ми.

На Ри: Нищо важно.-усмихнах се и се наддигнах да го целуна.

Джимин: Нужно ли беше да си толкова груба със сестра си. Тя не...-пуснах ръката му и го погледнах ядосано.

На Ри: Ти какво?! Да не си на нейна страна?

Джимин: Не аз просто...

На Ри: Оф, остави няма значение. Ако видиш До Йон кажи й, че съм се прибрала. Не ми се стои тук. Ще се видим утре.- Джимин ме ядоса. Та той ми е гадже как може да взема нейната страна.

Бях почти пред вкъщи. Видях Джънгкук и сестра ми (Лия) да се целуват пред вратата. Да не би да са заедно?! Глупости! Това няма да го бъде. След малко Кук си тръгна и Лия влезе вътре. Забързах към вратата. Бях почти отпред, когато тя затваряше.

На Ри: Чакай! Не затваряй!-тя остави отворено и аз влязох. Сабу високите си обувки и тръгна да се качва към стаята си. И мисли, че ще й се размине просто така? Ха, няма да стане.-Ей!-провикнах се след нея, а тя се обърна.

Лия: Какво? Казвай...какво искаш?-тя завъртя недоволно очи и това много ме издразни. Отворих уста да й отвърна, но вратата се отвори. Обърнах се й видях До Йон. Когато върнах погледа си на Лия тя вече се беше качила в стаята си. С До Йон се качихме в стаите си да се преоблечем и после слязохме долу, за да вечеряме.

До Йон: Добре ли си На Ри?-вдигнах глава и срещнах погледа на До Йон.

На Ри: Мхм. Защо да не съм?