༺𝙄𝙢𝙥𝙤𝙨𝙨𝙞𝙗𝙡𝙚 𝙡𝙤𝙫𝙚༻

13.

Гл.т. Джънгкук:

Лия излезе от стола, плачейки. Отново. Как можах да допусна всичко това да се случи. Исках да тръгна след Лия, но Лиса ме спря.

Лиса: Недей...остави я сама. Тя има нужда от време. И Кук...виждам, че я обичаш и знам, че нямаш вина за случилото се вчера, но Лия е много наранена. Не се отказвай от нея!-каза ми тя и се усмихна топло.

Джънгкук: Аз няма, но не знам какво да направя.

Лиса: Няма да те лъжа, няма да е лесно. А най-лошото е, че тя отрича чувствата си.-след това Лиса и Ви станаха от масата и излязоха хванати за ръце. 

Защо не й признах по-рано? Сега всичко щеше да е по-лесно. Kакво да направя сега? Ах, ще го мисля после. 

Станах и тръгнах към бунгалото. Видях, че Лия тъкмо излизаше от стаята си. Извиках я и тя се спря и се обърна към мен. Това, че спря ме изненада, но реших да се възползвам преди да е размислила. Приближих се до нея, а тя отстъпи една крачка назад и ме погледна в очите. Досега не го беше правила или ако го направеше се изчервяваше цялата, а сега не трепна. О, Лия не те изгубих напълно нали?

Лия: Е, какво има? 

Джънгкук: Хм?

Лия: Защо ме спря? Какво искаш? Казвай ако има нещо, защото имам и друга работа.-гледаше ме толкова хладнокръвно. Толкова бързо ли преживя всичко?- Е, явно нямаш нищо за казване, така че аз ще тръгвам.

Бях стъписан. Какво се случи преди малко? Държеше се така сякаш нищо не се е случило. Влязох в бунгалото пуснах си музика и потънах в мисли. Продължавах да не разбирам какво се случи. Не я разбирах.

Гл.т. Лия:

Когато чух, че Кук ме вика мислех да не се обръщам и просто да продължа, но исках да види, че съм го превъзмогнала и да го заболи точно, както мен. Поех си дълбоко въздух и видях, че той се приближава. Застана толкова близо, че усещах аромата на парфюма му. Толкова е приятно, но ще се поддам и затова отстъпих назад. Събрах всички сили и го погледнах право в очите. Бяха толкова тъмно кафеви. Имах чувството, че ще потъна в тях, ако не отместя поглед. Видях колко е изненадан. Беше ми страшно трудно да се съсредоточа и да сдържа сълзите, които пак напираха. Преглътнах с усилие.

Лия: Е, какво има?-успях да кажа най-накрая. Той не го очакваше.

Джънгкук: Хм?