Гл.т. Лия:
Събудих се от слънчевите лъчи навлизащи в стаята ми. Явно снощи съм забравила да спусна щорите. Внезапно в стаята ми влетя На Ри аз се стреснах и се изправих.
На Ри: Будна си! Страхотно!
Лия: Ами нямах особен избор ти..
На Ри: Ах, не съм ти искала отчет. Ставай и почвай да си събираш багажа.
Лия: Какво!? Виж знам, че не съм ти любимка, но да не стигаме към крайности.-знаех, че няма предвид да се изнасям, но ме подразни как влетя в стаята ми затова реших да й го върна.
На Ри: Айшшш, как ме дразниш понякога. Не ми се прави на интересна, а ставай и почвай да си събираш багажа за лагера. Утре тръгваш.
Лия: Нямаш търпение да ме изпратиш нали?-подразних я нарочно аз, а тя затръшна вратата и излезе.
Станах след около 10 минути и се запътих към банята. След като напправих сутрешната си рутина, като не пропуснах да се сдърпам и с До Йон, се запътих към стаята си.Отворих гардероба и облякох това:
Вързах косата си в ниска конска опашка и започнах да си събирам багаж за лагера. Взех си страшно много дрехи, после събрах малко козметика и гримове. След като приключих писах на Лиса да излезем, но тя каза, че е заета. Погледнах часа и видях, че е станало 18:00ч. слязох, за да вечерям и се върнах в стаята си. Пуснах си музика и неусетно съм заспала.
_На следващата сутрн_
Събудих се от досадната ми аларма. Беше 7.30 Лиса щеше да дойде да ме вземе и заедно щяхме да тръгнем към спирката. Нашите спяха още затова щяхме да отидем с колата на нейните родители. И така влязох в банята да се оправя. Върнах се в стаята си облякох това:
Тъкмо слизах, когато телефона ми извибрира. Видях, че Лиса ми е писала, че дошла. Взех една ябълка и излязох.
Тръгнахме като по пътя не стана нищо интересно.
Стигнахме и с Лиса се записахме, че сме пристигнали. Точно се връщах да си взема багажа и с Лиса да си намерим бунгалото като се блъснах в някво момче и паднах на земята. Естествено ако не се спъна ще се блъсна в някой!
Момчето: Олеее, толкова съжалявам! Ивинявай! Ехо..добре ли си?
Лия: Моля..о, ъм да добре съм мерси!
Хванах ръката, която ми беше подал, за да се изправя и когато го докоснах боже беше толкова топла и мека...ъъъ Лия какво ти става? Ето как изглежда той:
Момчето: Е след като се сблъскахме поне да се запознаем. Казвам се Джънгкук, Джеон Джънгкук. А ти сии..?
Лия: А? А, Лия. Приятно ми е.-изкара ме от мислите ми той.
Джънгкук: На мен също.-усмихна ми се и показа заешката си усмивка. Толкова е сладък...Какво ти става Лия?!-Ами аз ще тръгвам, предполагам ще се виждаме.
Лия: Мм? О, да!
Видях Лиса как тича развълнувано към мен очевидно е била всидетел на сцената.
Лиса: Оооо, моето момиче май е си харесва някой а?
Лия: Моля!? Как..Какво.. НЕ!
Лиса: Да аз видях как си глътна езика като го погледна, а да не говорим като хвана ръката му.
Лия: Айшш! Ще ме побъркаш! Защо ли те взех с мен тук? А уж щях да си почивам.
Лиса: Защото ме обичаш и не можеш без менн!
Лия: Така е, права си. Дообре сега в кое бунгало сме?
Лиса: Ами не знам да погледнем в списъка.
Лия: Ммхм
С Лиса тръгнахме към управителката, в която беше списъка и го взехме, за да видим къде сме. Пишеше номера на двоиките бунгала, които са едно до друго и тези, които са в тях. О,не..не е възможно. Това наистина ли се случва.
И такаа, радвам се, че вече мога да започна същинската част надявам се да не ви отегча много. Съжалявам ако има грешки.
YOU ARE READING
༺𝙄𝙢𝙥𝙤𝙨𝙨𝙞𝙗𝙡𝙚 𝙡𝙤𝙫𝙚༻
RomanceТя е на 17 и се казва Лия. Има две сестри близначки На Ри и До Йон, които не я харесват особено. Има спокоен живот макар сестрите й да я ненавиждат докато не се появява Джънгкук. Дали той ще успее да спечели любовта й? И дали ще могат да са заедно...