༺𝙄𝙢𝙥𝙤𝙨𝙨𝙞𝙗𝙡𝙚 𝙡𝙤𝙫𝙚༻

19.

_На следващата сутрин_

Гл.т. Джънгкук:

Събудих се и усетих нечие присъствие до себе си. Наддигнах се леко и видях Лия, която ме беше прегърнала през кръста. Първоначално бях изненадан да я видя в стаята си и по-важното в леглото си, но после си спомних какво се случи снощи. Лека усмивка плъзна върху лицето ми. Освободих се от ръцете й и се опитах да стана, но тя ме хвана за китката.

Лия: Не ставай...остани.-толкова е сладка, когато е сънена. Наведох се и поставих лека целувка на челото й.-Не може ли цял ден да останем в леглото.

Джънгкук: Иска ми се, но не може, а и...гладен съм.-тя извъртя едва отворените си очи недоволно и ме пусна. Тръгнах към банята, за да се оправя. Когато излязох тя все още  беше в леглото.-Хайде, красавице ставай.

Лия: Ах, добре де, добре. Ставам.-изправи се и тръгна към вратата, но аз я дръпнах, за да се обърне към мен и тя залитна. Придърпах я по-близо до себе си. Лицата ни бяха на милиметри. Дишането й се учести, както и ударите на сърцето й. Започнах да движа ръката си нагоре-надолу по гърба й и това й беше приятно. Щях да я целуна, но тя ме изпревари. Беше настойчива. Слязох по-надолу по шията й и я притиснах още по-близо до себе си. Ръцете й бяха вече на колана ми. Какво правиш Кук?! Трябва да я спра. Хванах ръката й и вдихнах главата си, за да я погледна в очите.

Джънгкук: Не мисля, че си готова за това, а и не е сега момента.-пуснах я след като отново се целунахме за кратко и тя тръгнах към стаята си. След няма и минута отново се върна при мен.-Ако продължаваш да се навърташ около мен след като вече се спрях веднъж едва ли ще мога да откажа отново.

Лия: Съжалявам, че ще те разочаровам, но не съм тук заради това. Да знаеш къде може да са Лиса и Ви?

Джънгкук: Ам...моля? Смисъл?  Как така? Би трябвало да са в стаята.

Лия: Амии..не са.-отидох в стаята й и Ви и Лиса тъкмо влизаха. Когато ни видяха се стреснаха. Явно не са очаквали вече да сме станали и са се надявали изобщо да не разберем, че са излизали.

Тае: О! Вие сте станали!-Лиса и Лия не казваха нищо. Имах чувството, че Лия говори с Лис само чрез погледа си.

Лиса: Ъм...ние...

Лия: Куки и Ви сега отиват в стаята си, защото трябва да поговоря с Лиса.-бях наистина изненадан от това, но просто дръпнах Ви към стаята ни и ги оставихме насаме.