༺𝙄𝙢𝙥𝙤𝙨𝙨𝙞𝙗𝙡𝙚 𝙡𝙤𝙫𝙚༻

6.

Гл.т. Лия:

Усещах как не мога да дишам...Болеше ме всичко. Задушавах се. Отчаях се. Точно щях да спирам да викам за помощ, когато...в съзнанието ми изникна спомен.

~Споменът~

С Лиса бяхме в 4ти клас и се връщахме от училище. Тогава тя видя едно малко бездомно котенце. Влюби се в него веднага. Кръсти го Луна. И двете знаехме, че няма да й позволят да го задържи. И все пак тя пита родителите си. А те изненадаха и двете ни и й позволиха. Бяхме толкова щастливи. Понякога Луна идваше вкъщи. За жалост тя почина, но ние винаги ще я обичаме.

~Край на спомена~

Няма да се откажа. Твърде млада съм, за да умра. Има още много котенца, които чакат да бъдат спасени.(😂) АЗ. ЩЕ. ЖИВЕЯ! Събрах всички сили, които ми бяха останали поех си въздух доколкото ми беше възможно и извиках, колкото се можеше по-силно. Никой не се появи. Очите ми започнаха да се затварят. Не знам дали пет минути бях във водата, но за мен беше цяла вечност.

Започнах да потъвам, когато...

Гл.т. Джънгкук:

Лия я нямаше вече твърде дълго затова аз и Тае тръгнахме да я търсим, а Лиса остана в бунгалото в случай, че Лия се върне. Ходех разтревожено, когато чух, че някой вика за помощ. Нямам представа защо се тревожех, но знам едно-ще я намеря и спася ако се наложи. И така тръгах към гласа, който ме отведе до езерото, а в него видях давещата се Лия. Без да се замисля скочих и я хванах. Извадих я от водата и я погледнах разтревожено. Наведох се и доближих главата си до гърдите й с надеждата да чуя сърцето й да бие.

Има пулс! Сърцето й бие учестено, но е ЖИВА.

Лия: Джън...Джънгкук...-тя започна да кашля и водата, с която се беше нагълтала започна да излиза. След малко спря.

Джънгкук: Какво се случи!?Защо беше във водата и се давеше!?

Лия: Аз...аз..-не успя да довърши и се отпусна в прегръдките ми. Разбрах, че е припаднала.

Взех я на ръце и я занесох в лагера при сестрата. Тя каза,че Лия е добре само е уморена и трябва да си почине. Взех я и заведох в бунгалото ми. Оставих я бавно на леглото си, подсуших я, завих я и отидох при Лиса.

Джънгкук: Лия е добре, успокой се. Тази вечер ще спи при мен затова, когато Тае се върне ще спи при теб. Звъннах му и до 5 минути ще е тук.-казах това и я оставих като се върнах при Лия. Знам, че Лиса беше объркана и имаше много въпроси, но сега исках да съм до Лия.

Влязох в стаята и бавно започнах да се приближавам към нея. Толкова се притесних за нея. Но защо? Възможно ли е да я харесвам?

Вече бях до леглото седнах до него и я погледнах. Спеше толкова спокойно. Добре, че отидох навреме иначе...не нямаше да стане така! Облегнах се на леглото и заспах.

Не знам кога, но по едно време усетих движение до себе си и се събудих. Включих лампата и видях, че Лия се изправила в леглото.

Гл.т. Лия:
Събудих се и видях, че не съм в моята стая с Лиса. Бях уплашена и много объркана. Изправих се рязко в леглото и започнах да се оглеждам, но беше твърде тъмно и не виждах нищо. Изведнъж лампите светнаха. Видях Джънгкук с разрошена коса облегнал се на леглото, в което бях. Бях много объркана и назнайно защо сълзите ми напираха. Опитах се да остана силна, но чувствата бяха по-силни от мен и една сълза се търкулна върху бузата ми. Кук се надигна и я избърса нежно с едната си ръка.

Джънгкук: Какво има? Защо плачеш?
Лия: Аз..не знам. Какво се случи? Защо съм тук и дрехите ми са влажни? Ръцете ме болят и почти нямам гл..-точно изричах това и в главата ми нахлу спомен. Давех се. Спомних си колко бях уплашена и чувството се върна. Не се сдържах и се разплаках.- Аз щях..щях да..
Кук се изправи и ме прегърна.
Джънгкук: Всичко е наред. Нямаше да се случи, а и сега си добре. Нежния ти гл..така де гласа ти ще се върне до утре.-след тези думи и топлата и нежна прегръдка се успокоих. Отвърнах на прегръдката и се сгуших в него. Емоциите ми бяха по-силни и имах нужда от някой до себе си. Усещах парфюма му, както и топлината, която излъчваше. Чувствах се на сигурно място и неусетно съм заспала отново.

Гл.т. Джънгкук:
Тя беше уплашена. И то много. Когато я видях да плаче не се сдържах и я прегърнах усетих как малко по малко се успокои. Скоро след това отново заспа.

Какво се случва с мен!? Толкова ме е грижа за това момиче. Искам тя да е в безопасност, да знам, че е добре. Възможно ли е наистина да я харесвам? -мислейки се унесох и заспах.

Реших да не ви държа в напрежение и качих некста, а и обещах че ще опитвам да не се бавя много. Надявам се главата да ви е харесала.
Некст-може би утре сутрин. Съжалявам ако имам грешки и мерси за четенията.❤️❤️❤️