༺𝙄𝙢𝙥𝙤𝙨𝙨𝙞𝙗𝙡𝙚 𝙡𝙤𝙫𝙚༻

5.

Гл.т. Лия
Събудих се от виковете на Лиса. Крещеше над главата ми в опит да ме събуди. Изплаших се и веднага се изправих в леглото.
Лия: Лиса какво има?!
Лиса: Ставай! Закъсняваме!
Лия: Закъсняваме!? За къде?
Лиса: За закуска глупаче. По- бързо!
Лия: Ох, боже и ме събуди заради това.-посегнах към телефона си, за да видя часа. Беше 8.30ч., а закуската свършваше в 9.00ч. Станах рязко от леглото при, което ми се зави свят и залитнах. Подпрях се за стената докато ми мине. След като се оправих тръгнах към банята да направя сутрешните си процедури. След пет минути излязох и се запътих към гардероба като облякох това:

Лиса вече беше тръгнала затова като се оправих веднага се затичах към столовата. Тъкмо влизах, когато естествено се блъснах в някой. Щях да падна, но усетих, че мистериозното момче обви ръце около кръста ми. Цялата настръхнах, а като вдигнах поглед и видях, че е Джънгкук краката ми се подкосиха. Лицата ни бяха толкова близко, устните му бяха леко зачервени. Усетих как се изчервявам той видя това и се засмя тихо. Развалих полупрегръдката и се запътих към масата ни с Лиса. Видях Ви седнал срещу мен и само след миг Кук седна до мен. Беше достатъчно близо, за да усетя топлината, която тялото му излъчваше. Лиса се изправи и седна срещу мен. Хвърлих й убийствен поглед и започнах да ям с усилие. Не можех да се съсредоточа. Мислите ми бяха насочени към близостта ми с Кук.
Тае: Е, Кукстър аз съм готов ще се връщам в бунгалото. Ще те чакам там.
Лиса: Лия аз ще тръгвам също и аз съм готова.- след тези думи на Лиса ми идваше да я убия и тя го знаеше. Лиса тръгна с Те и аз останах сама с Кук. Ах, ще полудея. Как може да е толкова близо до мен и в същото време толкова далеч! Искам да го докосна, да усетя меката му...ааа Лия какво ти става! Почти не ядох след това и Кук забеляза това затова просто станахме и тръгнахме към бунгалата.
През останалата част от деня не стана нищо интересно. Управителката съобщи, че утре щяла да ни покаже някакво езеро в лагера.
~На следващата сутрин~
Събудих се и започнах да се обличам сутрин е студено затова си облякох това:

След закуска се събрахме и тръгнахме към езерото. Когато стигнахме бях възхитена от невероятната гледка:

Споменах ли ви, че обичам да рисувам? Не съм?! Ами добре тогава сега е момента. От малка обожавам рисуването успокоява ме и ме прави щастлива. Затова реших този следобед да дойда да рисувам тук. Когато Лиса ме погледна веднага разбра какви са намеренията ми и просто ми кимна.
След това се разходихме още малко и се върнахме по бунгалата си. Бях уморена затова облякох удобни дрехи, пуснах си музика и в един момент съм заспала.
Събудих се около 16.30ч. Лиса я нямаше и не знам къде е отишла, но аз щях да отида при езерото да рисувам. Тя вече знаеше, че ще ходя така че дори не й писах, че излизам. Облякох това:

Взех всичко нужно за рисунката и тръгнах към езерото. След десет минути бях на мястото, седнах в единия край на кея и започнах да рисувам.
Започна да става тъмно и погледнах часа беше 18.30 изобщо не съм разбрала кога е минало времето. Реших да се връщам, за да не пропусна цялата вечеря. Започнах да си събирам нещата, когато чух приближаващи се стъпки. Тъкмо се обръщах да видя кой идва, когато въпросния човек ме бутна в езерото. Не мога да плувам! Езерото не е особено плитко и се паникьосах. Започнах да викам като едва си поемах въздух. Надявах се някой да ме чуе...

Драма, драма, драмаа.. Как мислите дали Лия ще се удави.
Ако успея да напиша още една глава може да пусна некста още днес. Надявам се да ви е интересно. Ще се радвам ако продължите да следите историята ми. Ако мислите, че прибързвам с нещата или, че много се бавя ще се радвам да ми споделите, за да не ви отегчавам.❤️❤️❤️
Съжалявам ако има грешки.