༺𝙄𝙢𝙥𝙤𝙨𝙨𝙞𝙗𝙡𝙚 𝙡𝙤𝙫𝙚༻

24.

Гл. т. Джънгкук:

госпожа Чанг: Здравейте момчета! Вие трябва да сте новите ученици в моя клас.-една мила жена на средна възраст ни посрещна входа на новото ни училище. Всъщност беше ново за Тае, но аз бях в това училище около година преди да замина за Япония.-Казвам се Чанг Со Лий. Приятно ми е.-тя подаде ръка в знак на поздрав.

Тае: Казвам се Ким Техьонг, а това е приятелят ми Джеон Джънгкук.-поех ръката й и се усмихнах. 

госпожа Чанг: Чудесно! Да влизаме, за да ви представя на класа.-влязохме в училището и тя ни поведе по коридорите на втория етаж.-Когато приключим с церемонията отидете при секретарката да си вземете програмата и ключовете за шкафчетата.-тя се обърна към нас за последно преди да влезе. Малко след това ни отвори вратата, за да влезем.-Това са Ким Техьонг и Джеон Джънгкук. Ще са в този клас от днес.

Гл.т. Лиса:

Когато чух имената на Кук и Тае автоматично се обърнах към вратата. Погледнах ги и сърцето ми прескочи удар. Не можех да повярвам, че са тук. Исках да отида и да прегърна Тае, да го целуна. Просто да го докосна, за да се уверя, че наистина е в стаята. Тръгнах да се изправям бях като в транс. Лия хвана китката ми. Погледа й казваше достатъчно. Осъзнах се и седнах отново.

Лия: Знам, че искаш да отидеш. И аз искам. И аз имам много въпроси и съм също толкова изненадана колкото теб, но трябва да издържим докато изезем на двора.-прошепна ми това в ухото. Аз само кимнах едва забелижимо. После двете отново насочихме вниманието си към момчетата. Следяхме всяко тяхно действие.

госпожа Чанг: Има свободен чин пред Лиса и Лия, може да седнете там след церемонията.-госпожата посочи чина пред нас. Видях колко беше изненадан Кук, когато чу имената ни. А върху лицето на Ви се появи лека усмивка. Какво се случва тук!?- А сега клас хайде да излизаме.

Ви и Кук излязоха заедно с госпожата. Хванах Лия и я задърпах към вратата. Исках да говоря с Тае колкото се може по-скоро.

Лия: Хей! И аз искам да говорим с тях, но забави малко ако искаш да стигна цяла. Не забравяй, че не ходя на толкова високи обувки всеки ден.-пуснах ръката й и се обърнах към нея докато ходехме.

Лиса: Съжалявам просто много се вълнувам.

Лия: Аз също затова да не говорим, а да излизаме.-усмихнах се и продължихме надолу по стълбите. Скоро бяхме отвън. Обърнах се към Лия за момент.

Лиса: Аз ще..

Лия: Отивай да го намериш. Аз ще потърся Куки.

Лиса: Ще се видим после.

Лия: Мхм.

Тръгнах да обикалям търсейки Тае на всякъде. Сякаш беше потънал вдън земя. Нямаше го никъде. Къде си Ви?! Започнах да се отчайвам, когато усетих нечий ръце да се обвиват около талията ми. Въпросния човек ме вдигна леко във въздуха и ме завъртя към себе си. От самото начало знаех, че това е Тае. Когато ме свали на земята слях устните ни. Тъй като бях на висок ток не се наложи да се наддигам.

Тае: Търсиш ли някой, красавице?-той се усмихна и ме целуна отново.

Лиса: Всъщност да.

Тае: Така ли? И кой е той?

Лиса: Ами едно високо, тъмнокосо, красиво 17 годишно момче, което по някава случайност е и мое гадже. 

Тае: Наистина! Имаш късмет тогава. Намери го.-той ми се усмихна и аз отвърнах на усмивката.- Хареса ли ти изненадата?

Лиса: Да! Толкова се радвам, че ще се виждаме всеки ден. А и така и Лия ще се вижда с Куки. Тя наистина много тъжеше, че не го вижда.

Тае: Той също.

Лиса: Двамата са големи инати.

Тае: Ммхм. Съгласен съм.-той ме прегърна и после тръгнахме към останалите.

Гл.т. Лия:

Къде си Джънгкук?! Защо не мога да те открия? Къде си? Моля те ела. Искам да те видя. Докато се оглеждах за Кук се блъзнах в някой. Загубих равновесие и щях да падна, но този, в който се блъснах ме хвана и ме придърпа в прегръдката си. Какво си мисли че прави? Вдигнах поглед и видях Джънгкук. Наиститина беше той. Наистина беше тук и отново ме хвана да не падна. Сгуших се в него и вече не можех да сдържам сълзите си.

Джънгкук: Защо плачеш? Недей, моля те.-поех си дълбоко въздух и пак го погледнах.

Лия: Ти...ти си тук. Толкова ми липсваше. Защо прекъсна контакта си с мен? Знаеш ли колко ме болеше?-той остави нежна целувка на челото ми и после пак ме прегърна.

Джънгкук: Съжалявам, Лия. Наистина много съжалявам, че ти го причиних. Бях объркан и не знаех как да постъпя.-усмихнах се и го целунах. Отделих се от целувката и внимателно избърсах сълзите си, така че да не разваля грима си. 

Лия: Няма проблем, Куки. Проща...-бях прекъсната, защото някой дръпна Кук. Видях как ръце на момиче се обвиват около тялото му в прегръдка. Чух до болка познатия ми глас на До Йон.

До Йон: Кукии! Толкова много ми липсваше! Беше ли нужно да заминаваш? Както и да е това не е важно. Важното е, че сега си тук. До мен!-до НЕЯ! Глупости! Какво си мисли, че прави?! Откъде го познава? Защо го прегръща? И откъде знае, че е пътувал? Какво по дяволите се случва?!!

Скоро нямаше драма затова ето.💜💜💜💙💜