༺𝙄𝙢𝙥𝙤𝙨𝙨𝙞𝙗𝙡𝙚 𝙡𝙤𝙫𝙚༻

28.

Гл.т. Лия:

Тези думи сякаш се забиха в сърцето ми и го разбиха на хиляди малки парченца. Очите ми започнаха да се пълнят със сълзи. Отблъснах баща си и го погледнах с премрежен от сълзите поглед.

Лия: Лъжеш! Тя ще си дойде...тя е добре! Добре е! Д-добре...Не може да е...н-не...НЕ!-паднах на земята и избухнах в плач. Баща ми се наведе и се опита да ме прегърне, но аз го отблъснах.- Н-не остави ме...-изправих се и се затичах към стаята си. Заключих вратата след себе си и легнах на леглото. Сълзите ми не спираха. Не можех да се успокоя.

След около час прекаран в плач се успокоих малко. Станах облякох си нощницата и легнах. Щях да се опитам да заспя. Бях уморена. Не мислех да вечерям. Пуснах си музика и сълзите ми отново започнаха да се стичат по лицето ми. Не можех да повярвам какво ми беше казал баща ми.

~На следващата сутрин~

Събудих се от алармата си. Главата ме болеше. Слязох до кухнята да си взема болкоуспокояващо с голямо нежелание. Изпих го и се върнах в леглото. Днес не мислех да ходя на училище. Нямах сили да го направя. Нямах желание за нищо.

Гл.т. Лиса:

Вчера си тръгнах преди Лия. Когато се прибрах се сетих, че родителите й трябваше да се приберат вчера. Обадих й се, но тя не вдигна. Реших, че ще говоря с нея в училище, но нея я нямаше.

Лиса: Куки знаеш ли къде е Лия?

Джънгкук: Нямам представа. Вчера се прибра сама, защото аз бях зает. Когато й писах вечерта не отговори. И както виждаш и сама днес я няма.

Лиса: Добре после може да питаме сестрите й.

След безкрайно дългия час с Куки тръгнахме към стаята, в която На Ри и До Йон имаха час. Видяхме Джимин и още няколко момчета да си говорят в единия край на стаята, но сестрите на Лия ги нямаше. Отидохме при Джимин.

Джънгкук: Хей Чим!

Джимин: Какво?

Джънгкук: Имаш ли представа къде може да са Лия и сестрите й? Или защо не са на училище?

Джимин: Не. Не знам, но мислех след училище да отида при На Ри ако искаш ела с мен.

Джънгкук: Дообре. Значи ще се видим след часовете.

Гл.т. Джънгкук:

Имах чувството, ще времето е спряло. Сякаш учителите нарочно забавяха часовете, за да ме тормозят. Най-накрая и последния час свърши. Събрах бързо нещата си и тръгнах към изхода на училището, но чух Лиса да вика след мен.