Тя е на 17 и се казва Лия. Има две сестри близначки На Ри и До Йон, които не я харесват особено. Има спокоен живот макар сестрите й да я ненавиждат докато не се появява Джънгкук. Дали той ще успее да спечели любовта й? И дали ще могат да са заедно...
Събудих се и видях спящия Кук до себе си. Беше толкова сладък докато спи. Погледнах телефона си и разбрах, че съм спала около 1ч. и 30 мин.
След около половин час пристигнахме. От спирката щяха да ни вземат родителите на Лиса, защото нашите заминаха по работа. Момчетата останаха с нас докато дойдат родителите й.
Тае: Ще ми липсваш сладур.- Лиса се обърна към него и го прегърна.
Лиса: Не го казвай така.
Тае: Как?
Лиса: Сякаш няма да се видим повече.-тя се отдели от него и видях, че очите й са насълзени. Той я погали нежно.
Тае: Но ние ще се виждаме. Няма да се разделим ако това те притеснява.- те се целунаха и после се обърнаха към мен и Кук.- Ами вие?
Лия: Какво ние?-погледнах го неразбиращо.
Лиса: Как така "какво ние"? Няма да се разделите нали?- бях смаяна.
Лия и Джънгкук: Какво?!
Тае: Ами ще се виждате и няма да се разделите нали?-бях твърде изненадана да отговоря затова оставих Кук да го направи.
Джънгкук: Но...ние не сме заедно. Просто приятели сме.
Лиса: Вие се шегувате. Лия?-нямах избор трябваше да се намесят в разговора.
Лия: Мм? Да ние наистина не сме заедно. Просто приятели.
Лиса: Сериозно?! Приятели, които се целуват, спят в едно легло и се харесват. Не мисля, че това значи просто приятели, но щом сте решили да се заблуждавате добре.- чак сега осъзнах колко се бях сближила с Кук. Той щеше да ми липсва наистина много. Ами ако не се видехме повече. Какво ще правя ако никога не го видя отново? Очите ми се насълзиха при тази мисъл.
Джънгкук: Добре ли си?
Лия: Ам...да..добре съм. Аз иск...-бях прекъсната от клаксона на кола. Обърнах се и видях, че родителите на Лиса са дошли.- Няма значение. Чао Ви! Чао...Куки!-отидох и прегърнах и двамата преди с Лиса да се качим в колата. Тя целуна Тае, прегърна Кук и влезе след мен.
Лиса: Сигурна ли си, че си добре?
Лия: Да.. сигурна съм.-бях объркана от чувствата си. Болеше ме при мисълта, че може никога повече да не видя Кук. Ще трябва да свикна с това. Все пак съм живяла и без него.
След около десет минути стигнахме пред дома ми. Лиса ме прегърна и аз взех багажа си и се запътих към входната врата.
Лиса: Чао Лия! Довечера може да ти пиша!- тя се провикна през прозореца на колата, а аз се обърнах да й помахам.
Отключих си и влязох. Оставих багажа си до вратата и събух кецовете си. Тръгнах към всекидневната. Предположих, че На Ри и До Йон може да са там.
Лия: Приб...- преди да довърша видях На Ри на дивана да се целува с някакво момче. До Йон я нямаше.- ...рах се.-те се стреснаха, когато разбраха, че си имат публика и се отделиха. Видях момчето. Беше много красиво. Ето така изглежда той:
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
На Ри: О! Ти си тук.
Лия: Да...Кое това момче?
На Ри: Ами това е...това е Джимин и...ние сме заедно.-бях доста объркана. На Ри си има гадже!?
Лия: Оу! Ясно. И откога...знаеш ли не ме интересува. Уморена съм и се качвам горе да си почина.- в главата ми вече беше пълна каша. Всичко това с Куки. И сега това момче...Джимин.Ах имам нужда от почивка! Проснах се на леглото си и заспах.
Неутрал:
Лия нямаше представа колко още изненади я очакват. Нито пък знаеше, че Куки също е много объркан относно чувствата си. Той я харесваше и знаеше, че иска тя да бъде негова. Въпреки, че знаеше за нейните чувства той не беше сигурен дали тя иска да са заедно. Докато се прибираше от спирката Кук не спря да мисли за думите на Лиса. През цялото време се чудеше какво ли искаше да каже Лия преди клаксона на колата да я прекъсне. Дали ще се видят отново? Този въпрос тормозеше и двамата.
Не знам за вас, но според мен тази глава стана по-интересна от предните въпреки, че е по-кратка. За първи път пиша "неутрал" надявам се да ми се е получило.💜💜💜💜💙💙
