༺𝙄𝙢𝙥𝙤𝙨𝙨𝙞𝙗𝙡𝙚 𝙡𝙤𝙫𝙚༻

10.

Гл.т. Тае:

С Кук се събудихме към 8ч. Оправихме се набързо и тръгнахме към стола за закуска. Момичетата ги нямаше и с Куки си взехме по нещо за ядене и седнахме на една маса да ги чакаме. Мина половин час и момичетата още ги нямаше. След като приключихме отидохме да проверим защо Лия и Лиса още ги няма. Когато влязохме в стаята им те още спяха. Беше 8:45ч., а момичетата дори не се бяха събудили още. Куки се надвеси над Лия в опит да я събуди, а аз отидох при Лиса.

Гл.т. Лия:

Когато се събудих видях нечии ръце пред лицето си. Мислех, че пак Лиса се опитва да ме събуди. Отворих очи и видях, че това не е Лиса, а ДЖЪНГКУК! КАКВО!? Защо момчетата са в стаята ни? Колко е часа? КАКВО СЕ СЛУЧВА!? Изправих се рязко от леглото и ми се зави свят. Винаги така става и винаги забравям и пак го правя. Опрях се на стената, защото ми причерня за момент.

Джънгкук: Лия добре ли си? Зле ли ти е?-попита ме разтревожено Кук.

Лия: Хм? Да, добре съм спокойно. Просто станах много рязко. Кук..?

Джънгкук: Да?

Лия: Защо с Ви сте тук? Колко е часа? Какво изобщо се случва?-започнах да го заливам с въпроси.

Джънгкук: Еха по-бавно. Забравих половината въпроси. Първо с Ви сме тук, защото дойдохме да видим защо ви няма на закуска. Второ часа е 8:45. И трето ако искате да закусвате ставайте и почвайте да се оправяте бързо. После ще говорим.

Лия: 8:45! Моля! Лиса ставай веднага и по-бързо! Момчета много ви благодаря, че ни събудихте, но сега бихте ли ни оставили?

Тае: Дам. Ще се видим по-късно.

Гл.т. Тае:

Снощи след като оставихме момичетата Кук започна да ме залива с въпроси. Исках тази сутрин да призная на Лиса всичките си чувства, но след като не се появиха ще го направя по-късно.

_Ретроспекция от предната вечер_

Джънгкук: Ти наистина ли я харесваш!? И от кога?

Тае: Ей, я по-бавно с въпросите. И аз не знам защо го казах. Но...да наистина я харесвам и мисля, че не само аз си харесвам някой.-погледнах го с мазна усмивка.

Джънгкук: М..м..моляя!? Това пък откъде ти хрумна?

Тае: Стига! Та вие се целувахте днес на кея!

Джънгкук: Ах, тази це...-осъзна се и се изчерви. Хлътнал е по Лия. И то много. Досега никога не съм го виждал такъв. Това момиче му действа различно и го прави много щастлив.

Тае: Както и да е. Прави каквото искаш, но ти я харесваш и тя трябва да разбере. Утре ще кажа на Лиса за чувствата си.

Джънгкук: Дообре. Радвам се за теб.- в този момент чухме викове от другата стая.

Виковете: Лиса излез веднага! Трябва да говорим и ти много добре знаеш това!-това беше Лия. С Кук се спогледахме, но решихме да ги оставим да си се оправят двете.

_Край на ретроспекцията_

След като Лия и Лиса се върнаха от закуска отидох в тяхната стая хванах я през кръста и се доближих до ухото й.

Тае: Това, което ти казах снощи...истина е. Харесвам те Лиса!-прошепнах й това и тя настръхна. Беше толкова приятно да се докосваме. Лиса се наддигна и усетих топлия й дъх близо до ухото си.

Лиса: И аз! И аз те харесвам, Тае!-когато чух това се стъписах. Бях толкова щастлив, че чувствата ни са взаимни. Не издържах и я целунах. Сляхме устни и тя отвърна.

Лия: Ойй, толкова сте сладкии! Много се радвам за вас.-напълно бях забравил, че не сме сами. Отделих се от Лиса и видях, че се е изчервила. Толкова е сладка. И красива!

Лия: Е, Куки мисля, че сега е момента, в който ние излизаме и ги оставяме насаме. И Ви внимавай какви ги вършиш!-тя Куки ли го нарече!? Както и да е сега вниманието ми е насочено към Лиса. Моята Лиса!

Съжалявам, ако накрая очаквахте смут, но все още не съм готова да го напиша. Ии надявам се главата да ви е харесала, защото май стана малко по скучна.Съжалявам ако има грешки.