༺𝙄𝙢𝙥𝙤𝙨𝙨𝙞𝙗𝙡𝙚 𝙡𝙤𝙫𝙚༻

25.

Гл.т. Лия:

В мен се наддига гняв. Ревнувам ли?

Приближих се бавно до тях като се опитах да си придам спокоен вид и Кук се отскубна от хватката й. Погледнах До Йон и зад нея видях На Ри и Джимин. Не знаех, че Джимин е в това училище.

Джънгкук: Какво си мислиш, че правиш До Йон?-чакай, чакай какво? Той я познава.

До Йон: Ами аз...лиспваше ми и реших да те прегърна! Аз не ти ли липсвах?

Джънгкук: Не!-усещах студенината в гласа му.

До Йон: О, хайде Куки не се прави. Знам, че съм ти липсвала поне малко.-тя сложи ръката си на рамото му, а той я махна грубо.

Джънгкук: Не, До Йон не ми липсва изобщо. Не бях ли ясен още първия път?!-тя наведе глава и започна да плаче.

На Ри: Ей, Джънгкук нужно ли беше да си толкова груб? Тя беше толкова тъжна докато теб те нямаше. Плачеше почти постоянно без да спира.-това е лъжа. Наистина До Йон беше малко по-унила миналата година, но това беше съвсем за кратко.

Лия: Лъжеш!-всички ме погледнаха изненадано с изключение на На Ри.-Това е лъжа. До Йон си беше много добре. Имаше един кратък период, в който наистина беше тъжна, но беше съвсем за малко.-На Ри ме гледаше злобно.

На Ри: Млъквай! Глупачка, за каква се имаш!?-видях Лиса и Ви зад гърба на Джимин.

Лиса: Как може да й говориш така. Та тя ти е сестра!-момчетата бяха шокирани.

На Ри: Е и? Това какво значение има? Тя не означава нищо за мен.-обърна се към мен и ме погледна право в очите.- Разбра ли? Ти си НИЩО за мен!-хвана Джимин и До Йон и тръгна с тях на някъде.

Не издържах и се разплаках. Знаех, че До Йон и На Ри не ме харесват особено по незнайна за мен причина, но...чак да съм нищо за тях. От това боли. Много. Твърде много.

Свлякох се на земята и зарових лице в ръцете си. Не можех да се успокоя. Болеше ме. "Ти си нищо за мен!"- думите й кънтяха все още в съзнанието ми. Усетих нечия ръка на рамото си. Не погледнах кой е просто се сгуших в прегръдките му. Предположих, че е Лиса, и когато усетих сладникавия й парфюм вече бях сигурна.

Лиса: Успокой се. Не плачи.-тя ме галеше по косата и ми говореше тихо.

Лия: Аз...н-не мога. Не м-мога, Лис. Боли ме т-толкова много.