༺𝙄𝙢𝙥𝙤𝙨𝙨𝙞𝙗𝙡𝙚 𝙡𝙤𝙫𝙚༻

15.

Гл.т. Тае:

Лиса я нямаше от сутринта. Липсваше ми. Къде изчезна това момиче? Бях потънал в мисли за Лис, когато видях Лия да идва. Отидох до нея и видях, че очите й са зачервени.
Тае: Хей! Добре ли си?-тя вдигна поглед и не каза нищо.- Ъм...къде е Лиса?
Лия: Бяхме на езерото и тя остана.
Тае: Ам, добре мерси.-видях, че е плакала, но с мен нямаше да говори затова я оставих. Взех си хавлия и тръгнах към езерото.
Когато стигнах видях, че е сама. Гледаше залеза. Отидох до нея и я прегърнах в гръб. Първоначално се стресна, но въпреки това усетих как настръхна при допира ми. Тя се обърна и ме целуна нежно по устните. После отново, но този път не й позволих толкова бързо да спре целувката. Задълбочих я. Тя ме дразнеше като не ми позволяваше да проникна с език и да обходя всяко кътче от устата й. Захапах долната й устна, при което тя изстена и аз се възползвах. Изследвах всяко кътче от устната й кухина, но и тя не оставаше по назад. Отделихме се, защото трябваше да си поемем въздух. Започнах да засмуквам кожата на врата й. Тя се опитваше да сдържа стоновете си, но аз я придърпах по-близо, така че усещах всяка част от тялото й. Всяко нейно действие в този момент ме възбуждаше. Тя беше сложила ръката си опасно близо до слабините ми. Лиса се надигна леко, при което се отърка в мен. О, боже ако не спрем няма да се въздържа. Не се контролирах. Бях потънал в момента. Сложих ръка в края на долната част на банския й, но тя хвана ръката ми.
Лиса: Не! Аз... съжалявам Те, но не съм готова за това.
Тае: Спокойно, мила разбирам. Няма нужда да прибързваме.-беше се изчервила цялата и това я правеше много сладка.
Отдръпнах се от нея и си поех дълбоко въздух, за да се успокоя. Тя ме погледна и видя издутината на панталоните ми. И отново се изчерви.
Лиса: Съжалявам, Тае...-отидох до нея и хванах нежно брадичката й и поставих лека целувка на устните й.
Тае: Спокойно, Лис. Разбирам те. Хайде да се връщаме става късно.- тя събра нещата си и аз я прегърнах и тръгнахме.

Гл.т. Лиса:

Боже с Тае бяхме толкова близо и щяхме да...Айш, Лиса кога се промени толкова! Това момче ме подлудява понякога, че чак не знам какви ги върша.
Докато си мислех за Те и отивахме към бунгалото внезапно се сетих за Лия.
Лиса: Лия!
Тае: Какво? Какво за нея? Да не се е случило нещо?!
Лиса: Случайно да си я видял преди да дойдеш на кея при езерото?
Тае: Мм..не мис.... чакай малко. Да видях я. Очите й бяха зачервени сякаш е плакала. А като я питах дали е добре тя не каза нищо.
Лиса: Днес бяхме при езерото, за да я разпитам. Исках да знам какво й има, но тя не ми каза нищо. После дойде Джису и двете се разплакаха, когато се видяха. След това Лия избяга. Тае, днес беше страхотно с теб, но трябва да намеря Лия.
Тае: Няма проблем, Лис. Ще се видим на вечеря.-изпрати ми въздушни целувки и двамата се разделихме.
Влязох в бунгалото и Лия я нямаше. Реших да изляза да я потърся. Влязох в банята, за да се изкъпя и после облякох това:

Беше удобно, а и навън вечер ставаше хладно. Вързах си косата на висока конска опашка и взех телефона си. Часът беше 16ч. Имах два часа да я открия преди да се стъмни. Казах на момчетата, че излизам и тръгнах.
След близо час я открих. Беше отново на езерото. И пак плачеше. Какво се случва с това момиче? Приближих се до нея и сложих ръка на рамото й. Тя се обърна и вдигна поглед към мен. Прегърнах я.
Лиса: Готова ли си да ми кажеш какво се случва?-стояхме все още прегърнати, а тя не спираше да плаче. Развалих прегръдката, за да я погледна.- Моля те, Лия кажи ми. Не мога повече да те гледам такава.
Лия: Аз...знам кой ме бутна от езерото преди месец.
Лия и Лиса: Джису.- казахме в един глас и след това отново избухна в плач.
Лия: Аз се видях с нея миналата седмица, за д... за да си взема скиците...и прекратих приятелството ни, кое...което всъщност...не съществува отдавна.-тя не спираше да плаче. И тази глупачка Джису. А бяха приятелки, който пита. Лия толкова страда, когато Джи замина. През цялото време я чакаше. Чакаше тя да се върне.
Лиса: Лия толкова съжалявам. Но ти не си сама. Аз съм до теб и винаги ще съм. Обещавам ти!

Не съм убедена, че се получи особено интересна глава, но нищо трябва да имам какво да се случва за на пред. Съжалявам, че спрях да качвам по два пъти на ден, но нямах тази възможност. 💜💜💙💙❤️