27.

187 4 0
                                    

Гл.т. Лия:

Джимин: Оо, брат ми гадже ли си има?-какво?! Дръпнах се от прегръдката на Кук и спрях. Той се обърна към мен и аз го погледнах в очите.

Лия: Брат?! Правилно ли чух? Той е твой брат!?

Джънгкук: Да. Джимин ми е брат.

Лия: Еха! И защо не ми каза?

Джънгкук: Ами...не знам. Реших, че не е толкова важно.

Лия: Джънгкук ти чуваш ли се? Той е гадже на сестра ми. Как така не е важно?

Джънгкук: Стига Лия не е нещо кой знае какво.-беше прав. Защо се изнервих? Не не бях нервна може би просто шокирана. И все пак защо не ми беше казал, че Джимин му е брат?

Джимин беше в другия клас заедно с До Йон и На Ри затова не влязохме в един и същи кабинет. Да не съм в един и същи клас със сестрите си, но това не е изненадващо. А и така ми е по-добре.

Влязох в стаята и видях Ви и Лиса да сядат на третия чин. Разбира се ние седнахме зад тях. Лиса се обърна към нас.

Лиса: Наистина! Джимин ти е брат?

Джънгкук: Да.

Лиса: Ехаа! Доста е сладък!-Тае се обърна. Очевидно е чул разговора.

Тае: Моля? Ами аз?-Лиса се засмя и целуна Ви.

Лиса: Спокойно ти си моя сладур.-Ви се усмихна и с Лиса започнаха да се подготвят за часа.

Скоро и госпожата влезе. Започна да преподава. Беше ми страшно скучно. Отпуснах се на чина като упорито се опитвах да не заспя. В един момент усетих как Кук слага ръката си на бедрото ми. Стреснах се, когато усетих топлата му ръка на крака си и подскочих.

госпожата: Лия!

Лия: Д-да госпож-жо.-обърнах се за кратко към Кук и го погледнах на кръв. Не само, че не беше махнал ръката си, но и беше започнал да я движи бавно и предизвикателно.

госпожата: Проблем ли има?

Лия: Н-не.

госпожата: Тогава ако обичаш не пречи на часа ми.-аз само кимнах, защото не можех да кажа и думичка. Госпожата продължи да преподава, а Кук не махаше ръката си. Опитах се да се съсредоточа върху нещо друго, но мислите ми винаги се връщаха на ръката му, която се движеше нагоре надолу по бедрото ми.

Накрая хванах китката му. Той бързо се освободи и продължи.

Лия: Моля те спри. Не издържам на напрежението, което се събира в мен.-тои вдигна поглед и ме погледна дяволито, но не спря.

༺𝙄𝙢𝙥𝙤𝙨𝙨𝙞𝙗𝙡𝙚 𝙡𝙤𝙫𝙚༻ Where stories live. Discover now