༺𝙄𝙢𝙥𝙤𝙨𝙨𝙞𝙗𝙡𝙚 𝙡𝙤𝙫𝙚༻

17.

Гл.т. Джънгкук:

Тя ме прегърна!? Толкова ми липсваше да я усещам близо до себе си. Бързо се осъзнах и отвърнах на прегръдката й. Не след дълго дишането й се успокои. Развалих прегръдката, за да мога да я погледна в очите. Все още бяха насълзени. Една сълза се отрони и се търкулна по бузата й. Посегнах към нея и нежно я избърсах с пръст като задържах ръката си на лицето й. Бяхме близо. Много близо. Можех да усетя топлия й дъх с аромат на мента от сладоледа, който бяхме започнали да ядем. Тя се изчерви заради близостта ни. Махнах ръката си и се отдръпнах от нея. Не исках, но трябваше.

Джънгкук: Лия..

Лия: Да?

Джънгкук: Сега добре ли си?-попитах я леко притеснено. Беше преживяла наистина голяма болка.

Лия: Аз да, но...-притесних се още повече.

Джънкук: Но?!

Лия: Спокойно добре съм, но не мисля същото за сладоледа.

Джънгкук: Ама ти сериозно ли!?-погледнах я очудено и двамата се засмяхме.

Лия: Н-напълно.-каза ми през смях и продължихме да ядем сладолед.

Тъкмо щяхме да оставяме всичко, където си беше, когато чухме, че някой влезе в стола. Двамата се спогледахме и аз видях паниката в очите й. Изправихме се, но беше много рязко и Лия удари главата си, при което залитна. Хванах ръката й и я придърпах към себе си, за да не я изспусна. Усещах топлината на тялото й, както и нежния й парфюм. Потърсих погледа й разтревожено, защото все пак се удари.

Гл.т. Лия: 

Когато чух, че вратата се отваря се паникьосах и се изправих, но ударих главата си в нещо. Залитнах и щях да падна, но Кук ме придърпа в прегръдката си. За пореден път ме спаси от среща със земята. Бях като омагьосана. Беше толкова приятно да сме толкова близо. В прегръдката му се чувствах на сигурно. Искам това да не свършва. 

Джънгкук: Добре ли си?-вдигнах глава и видях колко притеснено ме гледа. Оо, това е толкова мило и сладко!-Къде те боли?

Лия: Мм? О, добр...-тук спрях, защото усетих болката от удара по главата ми. Докоснах мястото и започнах да го разтривам.-Добре съм.

Джънгкук: Наистина. Не ми изглежда така.-приблжи се до мен и хвана ръката ми, за да я отмести и да види нараненото място. В този момент чух глас зад гърба си и веднага разбрах, че това е Лиса.

Лиса: Оо, какво правят влюбените гълъбчета!-стреснах се и се обърнах, но отново се ударих. Айш, какво ми става и то на същото място.

Лия: Ох!-хванах се за главата.

Джънгкук: Ако продължаваш така накрая ще си спукаш главата. Не разбра ли, че когато реагираш рязко се нараняваш.-Чух как отвори хладилника и в следващия момент усетих нещо студено на челото си. Беше лед.

Лия: Аа, студено ее!-започнах да мрънкам без да осъзнавам, че Лиса е в стаята. Обърнах се и Кук стоеше опасно близо до мен.

Лиса: О, хайде! Просто се целунете!-Лиса ме побутна и устните ми се докоснаха до тези на Куки. Бях като вцепенена. Отделих се бързо от него и усетих как се изчервявам.

Лия: Х-Хайде д-да-започнах да заеквам, но Кук ме прекъсна.

Джънгкук: Да се връщаме! Не знам за вас, но на мен ми се спи.-той тръгна към изхода, както и аз и Лиса. Просто ходех и се опитвах да осъзная какво се случи преди малко.

След като стигнахме и с Лиса влязохме в стаята си я погледнах злобно и й посочих леглото. 

Лия: Сядай!-седнахме, а аз не спирах да я гледам убийствено.

Лиса: Виждам, че сте се сдобрили.

Лия: Моля?! Как можа?!

Лиса: О, стига знам, че го искаше. Той също. Аз само те подтикнах. Буквално!-каза това и избухна в смях. После си пое въздух и ме погледна сериозно.- А и той не беше виновен за целувката. Джису го е целунала.

Лия: Знам. Е, досетих се, че е така просто трябваше да съм ядосана на някой, защото иначе трябваше да съм ядосана на себе си. А и тази вечер той потвърди съмненията ми, че не я е целунал.

Лиса: Олекна ти нали?

Лия: Да! И то много...чакай какво?!

Лиса: Видя ли! Ти наистина го харесваш и то много. За бога, Лия той яко е хлънал по теб. Просто спрете да се тормозите взаимно и си признайте!

Лия: Добре!-не знам какво ми стана просто реших, че вече съм уморена от цялото това увъртане и просто исках да съм щастлива. Изправих се от леглото и тръгнах към вратата, която свързваше двете стаи.

Лиса: Чакай какво...?-не я оставих да довърши, защото вече бях в стаята на момчетата. Тае ме гледаше очудено и следеше всяко мое действие. Отидох до Кук, който се изправи от леглото си и ме погледна.

Джънгкук: Всичко наред ли е?-прегърнах го и не след дълго той ми отвърна и също обви ръце около талията ми.

Лия: Вече да.-затворих очи и отпуснах главата си на гърдите му.-Харесвам те, Джънгкук!

Мисля, че тази глава стана по-интересна от останалите. За корица на тази част реших да сложа любимата си песен на BTS. Надявам се да й се наслаждавате като мен!💜💜💜💙💙