Her eyes

Глава 8

За първи път Мая говореше с някого,който не я критикуваше. И се радваше,че има с кого да говори.

Семейство й никога не я изслушвало.

След няколко часа прекарани в разговори с Елизабет, Мая реши да си тръгне, защото очевидно Данил беше забравил за нея.

Но това не я учудваше,защото тя знаеше ,че на него не му пука за нея.

Мая се прибра и тръгна към спалнята.

Там нямаше никой и тя въздъхна с облекчение.

Свали дрехите си остана по бельо,беше решила да се вземе душ,докато Даниел го нямаше.

Притесняваше се от него,а и също я беше страх да не я нарани отново. Въпреки че знаеше ,че той ще я нарани рано или късно.

Мая подскочи,когато усети ръце около кръста си.

-Здравей,скъпа. - прошепна Даниел в ухото й и целуна врата й. - Днес какво си говорихте с майка ми? Нали не си се оплаквала,защото,ако разбера,че си казала и дума ще имаш неприятни последствия. Какво и каза?

-Нищо. Говорехме се за сватбата.

-Само това ли?

-Говорихме за деца... - при тези думи той се усмихна

-Да не би прекрасната ми съпруга да иска бебе? - свали презрамката на сугиена й.

-Не,не искам.

-Това не е ли мачтата на всяко момиче?

Всъщност тя искаше да има деца един ден,но не и от него.

-Не знам...

-Ти не искаш ли да имаш деца?

-Не. - излъга

-Аз пък искам да имам деца и ще очаквам ти да изпълниш това мое желание. Все пак вече не съм толкова млад и ми е време за семейство. - тръгна да разкопчава сутиена й, но тя го спря,а той се ядоса от това нейно действие.

-Може ли за поговорим? - попита тя

-За какво? Не искам да говорим,предпочитам да правим нещо друго.

-Важно е. - каза тя той се намръщи.

-Добре,слушам те. Но не очаквай това да се повтаря и бъди по-бърза. Защото няма да те слушам цяла вечер.

-Ами... - беше притеснена,защото не знаеше как ще реагира - Реших да започна работа. Всъщност още не,майка ти каза,че ще ми помогна да си намеря.