Her eyes

Глава 28

Мая

Събудих се,защото усетих Даниел да ме целува и ръчка.

Много е досаден понякога.

Отворих очи и се намръщих,когато го видях да се усмихва.

-Честит рожден ден,любов моя. - целуна ме още веднъж.

Мамка му.

Забравих,че имам рожден ден.

-Благодаря.

-Защо пак си нацупена?

-Защото имам рожден ден.

-И това е лошо?

-Да. Винаги съм мразела този ден.

-Защо?

-Защото родителите ми са кофти. И превърнаха този ден в най-гадния за мен.

-Да,но сега си с мен. Хайде ела.

-Не.

-Няма да станеш от леглото?

-Не.

Той ме взе на ръце,а аз го ударих с възглавницата.

Просто искам да стоя в леглото и да не правя нищо.

Искам и да ям.

Пак в леглото.

И да не правя нищо.

Толкова ли много искам?

-Честит рожден ден! - извика Мишел,когато ме видя.

Аз погледнах към тортата пред нея и се намръщих.

-Не ти ли харесва тортата? - попита тя

-Защо има толкова свещички?

-Сложих толкова на колкото ми се струва,че си.

-Тук има сто свещи. - казах и тя сви рамене.

-Имам и подарък. - каза тя и сложи една кутия с розова панделка отгоре.

-Благодаря.

Отворих кутията и вътре имаше...

-Какво е това? - попитах

-Паяк. - каза тя и го извади от кутията. - Харесва ли ти?

-Жив ли е?

-Разбира се. - погали го

-Взела ми е паяк? - попитах и погледнах към Даниел.

-Да. Оригинален подарък е.- каза той

-Ако те ухапе може да получиш някакви суперсили,като Спайдър-мен. И него го е ухапал паяк. - каза Мишел

-Да...разбира се. Мечта ми е да бъда,като него...само това ли ще ми подарите? - попитах

-Не. - каза Даниел и извади една червена велурена кутийк,след което ми я подаде.

-Благодаря. - казах и я отворих. - Ключове?

-Да.

-За къде са? Купил си ми апартамент? Където да живея далеч от теб на свобода?

-Иска ти се,но не.

-Тогава?

-От кола са.

-Купил си ми кола?

-Да,за да не ползваш моята.

-Благодаря....

-Духни свещичките! - каза Мишел

Обърнах се и погледнах към тортата пред и духнах свещичките.

Аз съм вече на 20.

Сякаш вчера бях на десет.

А,вече съм омъжена.

За...не точно мъжът на мечтите ми,но пак става.

Даниел и Мишел решиха да ми направят закуска.

Аз стоях на и чаках да направят палачинките,които се опитваха да направят.

Телефона ми извибрира.

Лорън: Честит рожден ден!❤️

Прочетох съобщението и се усмихнах.

Поне,заради бременноста на Лорън се сближихме.

-Кой ти пише? - попита Даниел

-Моят любовник. Пита,дали иска да се видим днес.

-И ти какво му каза?

-Че утре ще се видим.

-Чудесно. Приятно прекарване.

-Какво става със закуската? - попитах

-Нищо. Иска ли пица?

-Да. Аз ще поръчам,ти почисти. - казах

Малко по-късно бяхме на дивана и ядохме пица.

Аз и Даниел.

Мишел отиде в стаята си да нахрани паяка.

Предпочитам да си лежа и да не правя нищо.

-Утре ще дойдеш ли с мен до работата? - попита Даниел

-Защо,за да се запозная с любовниците ти?

-Ако искаш може да се запознаеш и с тях.

-Моля?

-Шегувам се. Искам да дойдеш,за да се запознаеш със...брат ми.

-Брат? Майка ти ми каза,че си единственият й син.

-Той ми е полубрат.

-И ми казваш сега?

-Да.

-Чудесно. Нещо друго,което трябва да знам? Например,че си бил женен преди и имаш деца?

-Не. Нямам тайни от теб.

-Добре. Щом казваш.

Със сигурност има доста неща,които не знам.

-Аз ще изляза за малко. - казах и станах от дивана.

-Къде ще ходиш?

-Да разходя новата колата.

Дано не се блъсна някъде.