Her eyes

Глава 32

Няколко часа по-рано

Джеймс

Тази Мая ме ядоса много.

Как смее да ми се дърпа?

Прави се на много важна.

Била се омъжена за брат ми и ми дрънка глупости.

Същата е,като всички.

И ще ми падне.

Но за тази цел трябва да имам повод,за да я утеша.

Ще действам малко гадно,но какво толкова?

-Здравей,скъпи братко! - усмихнах се и седнах на стола до бюрото. - Донесох кафе. - оставих чашата с кафе на бюрото

-Благодаря. Ще го изпия след малко.

-Какво има? Изглеждаш зле.

-Просто съм уморен.

-Добре. А,къде е твоята прекрасна дама?

-Със сестра си. Трябва да дойде по-късно.

Чудесно.

-Добре. Някакви планове ли имате?

-Ще ходим на вечеря.

-Чудесно,трябва да обръщаш внимание на жена си.

-Да. - взе чашата и отпи от кафето. - А и съжалявам,ако тя се държи гадно с теб. Понякога е такава,но иначе е прекрасен човек. Сигурен съм,че ще я харесах,когато се опознаете.

Със сигурност ще се опознаем.

Той изпи кафето и се усмихнах.

Сега следва интересното.

Обърнах се и видях,че в кабинета влезе една жена.

-Това е Алис. Има нужда от помощ с едни и не може да се справи сама. Казах й ,че можеш да помогнеш,защото мен не ме бива с тези неща. Нали са по твоята част? Нямаш нищо против,нали? - попитах

-Не,но стига да приключим преди Мая да дойде,защото не искам да си помисли нещо. - каза

-Няма проблем,няма да са ви нужни повече от десет минути.

Той се изкашля и го погледнах.

-Добре ли си? - попитах

-Да,малко ми се замая главата за момент,но мисля,че съм.

-Със сигурност си добре,аз ще ви оставя. - казах и погледнах към Алис.

-И,ако видиш Мая я задръж,докато приключим.

-Няма проблем. Приятно прекарване. - казах и излязох.

За мен със сигурност ще е приятно.

Нямам търпение да видя реакцията на Мая.

Мая

Какъв глупак е Даниел.

Аз му повярвах,че се е променил.

Сигурно го е правил през цялото време.

А,аз му вярвах.

Глупак.

Толкова не може да сдържи.

Мразя го.

Изобщо не трябваше да му вярвам.

Сблъсках се със Джеймс.

Само този ми липсва.

-Какво има Мая? Защо плачеш? Случило ли се е нещо? - попита

-Не е твоя работа.

-Можеш да ми кажеш. Даниел ли е направил нещо?

-Видях го с друга.

-Не се учудвам. С една руса жена със червена рокля ли го видя?

-Да. От къде знаеш?

-Той има връзка с нея от много време. Виждат се в кабинета му всеки ден.

-Моля?

Това сигурно е шега?

-Да,но той си е такъв.

Нещастник е.

-Да върви по дяволите! Не ми пука. Кажи му,че повече не искам да го виждам!

-Добре. Искаш ли да те откарам у вас?

-Не. - казах - Не ми е до твоите намеци.

-Обещавам,че няма да правя нищо. Не съм чак такова чудовище.

-Добре. - съгласих се.

Не съм в състояние да споря с него.

Искам просто да се махна от тук.

И да не виждам Даниел.

Защо всички трябва да ме нараняват?

Аз му повярвах,че ме обича.

Но явно е било лъжа,както всичко в моят живот.