Her eyes

Глава 5

Мая се събуди и спомените от миналата вечер нахлуха в главата и.

Момичето се надигна леко, но болката между краката и спря това нейно действие.

Тя погледна към пода и видя разкъсаните дрехи, след което се загърна с одеялото, защото беше гола.

Обърна се на другата страна и видя, че Даниел го няма и въздъхна с облекчение.

Не искаше случката от вчера вечерта да се повтаря.

Но това, че сега го нямаше не я успокояваше, защото знаеше, че това ще се случва винаги.

Не можеше да асимилира факта, че той я насили, без да му пука и я остави сама да плаче, както в момента.

Не и се струваше реално всичко, но скоро трябваше да осъзнае нещата и реалността, която я заобикаляше.

Мая стана от леглото и отиде да си вземе душ.

След дълъг плач под душа, се върна в спалнята и се облече.

Реши да излезе от спалнята, защото беше огладняла и искаше да си направи нещо за ядене.

Силно се надяваше той да не беше тук, защото не искаше да го вижда.

И кой би искал да вижда съпруга си, който се държи с теб, като с боклук?

Тя слезе в кухнята и там завари съпругът и да се натиска с някакво момиче върху масата.

Как може да е толкова нагъл, след това което направи вчера?

Помисли си Мая и тъкмо щеше да се обърне, когато той я извика.

-Мая, скъпа. Здравей, добре ли спа? - попита той - Не се притеснявай, ако искаш да правиш нещо в кухнята ела.

Тя не знаеше какво да прави.

Да се качи в стаята, но от друга страна не беше яла нищо от два дни, дори на сватбата не яде, защото не беше в настроение.

Мая мина покрай него и момичето и се зае с направата на закуска.

Щеше да си направи омлет, след което щеше да го изяде в спалнята,не искаше да докосва тази маса.

Приключи с правенето на закуска и взе чинията в ръка и понечи да си тръгне.

-Закуси тук, не съм ти забранил да ядеш тук. - каза Даниел и свали момичето от масата. - И ако нямаш нищо против, Пейтън ще вземе някои от твоите дрехи, защото няма какво да облече. - каза той и русото момиче тръгна към стълбите без Мая да е казала каквото и да е било.

Мая седна на един стол и сложи чинията на масата, но апетита и вече беше изчезнал.

-Как си? Надявам се, че след вчера си добре. Не беше толкова зле, вече няма да е така, няма да те боли, всъщност може и да те боли, но не ме интересува и ти го знаеш. Колкото до Пейтън, тя ще остане тук днес, след малко ще излезем, докато ме няма искам да почистиш тук.

Мая не вярваше на това, което чуваше.

Такава наглост не беше виждала и от страна на родителите си.

-Идваш ли, скъпи? - попита онова момиче, на което Мая не запомни името.

-Да. И не забравяй, че нямаш право да излизаш, само когато ти кажа ще излизаш. Приятен престой в новият ти дом, скъпа съпруго. - каза той, след което хвана ръката на другите момиче и излязоха.

Мая все още седеше и с всяка следваща секунда се разстройваше все повече, след което заплака.

Тя беше слабохарактерна и не знаеше как да опълчи на такъв човек, а и знаеше, че той можеше да я нарани без да му мигне окото.

От момиче изпълнено с мечти за бъдещото, се превърна в прислужница и затворник на един негодник.