Her eyes

Глава 4

Днес беше специален ден.

Беше сватбеният ден на Мая, но тя беше всичко, но не и щастлива.

Но за разлика от нея, семейството и беше повече от щастливо, майка и плачеше, когато видя дъщеря си до олтара.

Мая не вярваше, че това са сълзи за щастие, а по-скоро е доволна, защото получи това, което иска.

На сватбата имаше много гости, но тя не познаваш почти никой.

Церемонията беше наистина прекрасна, всяка жена би се радвала на такава сватба, освен Мая, която просто искаше да си тръгне.

Момичето седеше и само гледаше хората как танцуват и се забавляват и семейството и, което беше щастливо, че ще получат пари.

А прекрасният и съпруг беше изчезнал някъде, но тя не си направи труда да пита къде отива или да го търси.

Не я интересуваше какво прави, но се притесняваше за довечера, когато ще бъде сама с него.

Но за жалост ще се наложи, защото той няма намерение да я остави.

Нито днес, нито когато и да е било.

Сега тя беше негова собственост и можеше да прави каквото си иска с нея, без значение какво мисли тая.

След празненството Мая вече беше в новият си дом и най-вече в новата си спалня, в която тя щеше да прекарва по-голяма част от времето си.

Тя съблече роклята си и бързо си сложи пижамата си, мислеше, че ако се преоблече по-бързо, той ще я остави намира, но това не беше така.

Мая чу вратата на спалнята да се отваря, след което влезе вече новият и съпруг.

Тя седна на леглото и се надяваше да не иска нищо от нея, поне днес.

-Здравей, любима. - приближи се към нея - Виждам, че ме чакаш. Сигурно и ти си развълнувана за нашата първа брачна нощ. - сложи ръка на бузата и я погали. - Не си го правила преди, нали? - попита и тя кимна и той зграбчи момичето. - Когато те питам нещо искам да ми отговаряш, ясно ли ти е?!

-Да. - каза тя

-Добре, ако не искаш проблеми, искам да ме слушаш. Няма да търпя лиготии. Не ме интересува как се чувстваш, изобщо. Тук си да задоволяваш нуждите ми и нищо повече, ясно?

Мая кимна и тогава той я зашлеви през лицето.

Тя сложи ръка на бузата си и се отдръпна от него.

Не очакваше, че той ще я удари, само защото не му отговори на глас. Беше изненадана, че изобщо я удари, дори родителите и, които я мразеха, не са я били удряли.

-Казах ти да ми отговаряш! Може би съм прекалено мил и за това се държиш така. - каза той - Съблечи се.

Мая не искаше да го прави и за това не помръдна.

Все още не осъзнаваше какво и се случва или по-точно какво и предстои.

-Ще се съблечеш ли?

-Не. - каза Мая

Нямаше намерение да прави това което той иска.

Или поне така си мислеше.

-Добре, тогава аз ще го направя. - чу го да казва, след което дръпна момичето грубо и разскъса дрехите и, след което я бутна върху леглото.

Главата е по-кратка, но другата ще я направя по-дълга.❤️