Her eyes

Глава 1

Мая гледаше в чинията без изобщо да опита от пилето, което майка й приготви.

Стомахът и беше на топка, защото до нея седеше прекрасният и годеник, който не спираше да и пуска ръце, което допълнително притесняваше Мая.

-Кога мислиш да си избереш рокля? - попита майка и, карайки момичето да я погледна - Трябва да си намериш нещо прилично все пак. Ще е хубаво да купим и рокля на сестра ти, току-виж и си намери някой на сватбата.

Разбира се, пазаруването на рокля нямаше да бъде за Мая, а за сестра и Лорън, която изглеждаше доволна, че пак ще получи това, което иска.

-Мислих, че само аз ще си взема рокля. - каза тихо момичето и майка и я изгледа злобно.

-Все пак сватбата не е само за теб, тя е за цялото семейство. Целият свят не се върви около теб, Мая! - скара се баща и.

Момичето кимна и продължи да мълчи.

-Аз мисля, че утре ще е добре да отидете за рокля, все пак времето минава, а Мая трябва да е подготвена, нали така скъпа? - усмихна се мъжът до нея, който тя ненавиждаше.

-Да. - каза тя тихо, след което той сложи ръка върху бедрото на момичето, тя не майна ръката му, защото не искаше да го ядосва.

Не искаше да се кара с никой.

-Нямам търпение да се оженим и да дойдеш да живееш при мен.

Той нямаше търпение, защото искаше да я използва за нуждите си. И да я тормози и това че тя нямаше какво да направи го радваше повече.

-Кога мислиш да се преместиш при него? Мисля, че ще най-добре преди сватбата. - каза майката на момичето.

Тя искаше просто да се отърве от дъщеря си по-скоро.

-Ами, не знам...аз - започна да говори, но беше прекъсната от годеника си, който както винаги трябваше да изрази мнението си, като пренебрегва това на момичето до него.

-Аз също мисля така, Жаклин. - каза той и Мая осъзна, че няма да има избор отново и ще трябва да живее при този негодник.

-Значи е решено, ще се преместиш още тази седмица. - каза майка и

-Така ще е най-добре, все пак трябва да се опознаете преди сватбата. - включи се бащата

-Прекрасно, много се радвам. Ти също, нали скъпа? - попита Даниел, като погледна годеницата си и много добре виждаше нежеланието в очите и.

През останалата част от вечерята Мая само слушаше какво говорят другите без да казва нищо, след което разтреби масата, защото това беше част от задълженията и.

След което се качи в стаята си, защото не искаше да слуша исканията на сестра си, която както винаги имаше какво да поиска, въпреки че не и липсваше нищо и пак се оплакваше.

Мая затвори вратата на стаята, след което свали роклята и тя падна на пода.

Мислеше да си вземе душ и да си легне, но надали щеше да заспи от мисли за предстоящата сватба.

Чуха се стъпки, след което вратата на стаята се отвори и Мая се изплаши леко, когато видя, че това е Даниел.

-Защо ме остави сам, скъпа? Мислих, че компанията ми ти е приятна. Както и да е. Нямам търпение, когато ще бъдем сами вкъщи и ще можем да правим някои други неща, които женените двойки правят.

Сложи ръка на кръста и, при което тя се опита да я махне от там, но той спусна ръката си върху дупето и го стисна, при което тя направи неприятна гримаса.

Не и харесваше, когато той я докосваше, а той си го позволяваше често.

-Не... - прошепна тя

-Нямам търпение, когато ще бъдеш моя. Само моя. - заигра се със презрамката на сутиена и. - Много искам да те изчукам още тук и сега, но не искам първият път, когато го правим да бъде в тази ужасна стая.

Стаята беше малка и нямаше много мебели, но Мая я харесваше, защото се чувстваше защитена в нея.

-Както и да е. Така или иначе скоро ще дойдеш при мен и тогава няма да имаш избор, сега ще те оставя, но запомни...Когато живееш под моят покрив ще изпълняваш всичко, което искам, независимо дали искаш или не.

Тези думи накараха момиче да изплаши още повече.

-До скоро, любима.

Целуна устните и, след което напусна стаята, оставяйки момичето разплакано и изплашено от това, което и предстоеше.

От много време не съм писала такава история.

Наистина в тази книга ще вложа старание за всяка глава. Надявам се да ви харесва началото.

Знам, че не е най-оригиналната идея, но исках да направя мой вариант на такъв тип история.❤️