Глава 14

2.2K 98 21
                                    

Мая

Какви ги върша?

Прекъснах целувката и се отдръпнах от него.

Не трябва да правя това.

Не е правилно.

-Съжалявам. - казах тихо - Просто за момент...не знам...съжалявам. По принцип не целувам хората без позволение. Всъщност не целувам никого. Бях ядосана но онзи глупак,който имам за мъж. И реших да те целуна,но не бива да те използвам.

Колко съм глупава.

-Няма проблем,спокойно. - хвана ръката ми

-Не искам да те използвам.

-Не ме използваш,просто се отдаде на емоциите си.

-Благодаря за разбирането.

-Няма проблем.

Чувствам се глупаво.

Просто съм бясна на сестра ми.

Знам,че ме мрази,но чак да спи със съпруга ми...който ненавиждам...но все пак.

Би направила всичко само да ме нарани.

А,той...дори малко уважение към мен.

Какво остава някой ден да бъдем нормална двойка.

За него съм глупачката на която си изкарва яда. И ползва за секс,когато си иска.

В началото имах малка надежда,че може да е добър и някак си да се сближим. Но бързо се разочаровах.

Сигурно ще се държи,като луд,когато се прибера.

Най-много ме притеснява факта,че той не се притеснява от това да ме нарани физически.

Сигурно ще иска да ми отмъсти,затова че по-рано го ударих и ритнах.

По-добре да спя на някоя пейка отколкото да се върна при него.

И без това нямам място в онази къща,която не мога да нареча дом.

Телефона ми извибрира и го извадих от джоба на якето ми.

Даниел: Къде си?! Ако не се прибереш до десет минути ще съжаляваш! Разбра ли ме,кучко!

Не отговорих и прибрах телефона.

-Какво има? - попита Крис

-Нищо. Трябва да са тръгвам.

-Защо?

-Просто така. Ще се видим утре. - казах и се отдалечих от него.

Взех си такси и след около десет минути бях пред така наречения ми дом.

Беше тихо.

Влязох вътре и отново беше тихо.

Тръгнах към стълбите и отидох в спалнията.

-Къде беше? - попита Даниел,който седеше на леглото. - Ще отговориш ли? Преди да съм се ядосал. Все още помня представлението ти от по-рано. Не знаех,че си толкова смела. Мислих,че си послушна,но ти се оказа едно лошо момиче. Е,кажи онзи по-добре ли те чука от мен или трябва да ти припомня кой е по-добър,скъпа? - мина с пръст по долната ми устна,блъснах ръката му и той се усмихна. - Може би трябва да те вържа този път.

-Не ме доближавай! Викни онази кучка,която имам за сестра и прави с нея каквото искаш. - казах

-Ясно,ти ревнуваш. Честно казано сестра ти е курва,като всички останали. Но ти си различна,не си,като другите. Ти си невинна,красива и прекрасна. Защо мислих,че се ожених за теб,защото знаех,че си специална,омръзнало ми е от курви. Затова отказах на родителите ти,когато ми предложиха да се оженя за сестра ти. Тя е употребявана евтина курва,а когато те видях осъзнах,че ти трябва да бъдещ моя жена. Може да съм груб и да се държа,като задник,но това не означава,че не ми пука за теб. Затова не няма да позволя на друг да те докосва. Ти си моя. Разбра ли ме,красавице?

-Какво? - прошепнах объркана

Усетих ръцете му на кръста ми и миг по-късно ме целуна.

Her eyes Donde viven las historias. Descúbrelo ahora