Her eyes

Глава 15

Мая

Останах объркана от думите му.

Защо по дяволите се държи,като разгонен,като мрази курвите?

Сигурно си играе с чувствата ми.

На него не му пука за мен.

Ако му пукаше нямаше да ме тормози и заплашва.

Успях да го избутам и той видимо се ядоса от това мое действие.

-Забравих,че ти си нежна и крехка и мразиш такива негодници,като мен. - усмихна се и ме придърпа към себе си.

-Не съм крехка. И да не харесвам такива,като теб.

-Такива,като мен? Какъв съм аз?

-Лош човек,който ме мрази и се ожени за мен,за да ме тормози. Държиш се сякаш съм ти направила нещо. Първо родители ми и Лорън,сега и ти. Цял живот търпя унижения. И сега какво нещастна съм и съм омъжена за човек,който спи със сестра ми и то в леглото,в което аз спя. Сигурно утре ще го направиш с някоя пред мен? Все нещо ще измислиш. Но,ако не измислиш нещо,то родителите ми ще измислят поредната гадост.

-Не те мразя. - каза той и ме пусна. - Дори може би те обичам. - погали бузата ми с пръст

Вече се плаша.

Ако се е надрусал?

Боже.

-Моля? Ти каза,че никога няма да ме обикнеш,а и действията ти не показват любов.

-Изразявам любовта си по по-различен начин,скъпа. А ти повече няма да мърдаш от тук.

-Какво?

-Да не мислиш,че щете пусна пак да се виждаш с онзи? Няма да стане. Дано си се наслаждавала на чукането с този идиот,защото вече ще стоиш тук или ще ходиш с мен. Чу ли,хубавице?

-Не,хубавецо.

-Мислиш,че съм хубав така ли? Аз също мисля същото за теб. Ти си толкова прекрасна и мисля тази вечер да се порадвам на съпругата си.

-Майтата ти. - казах и му ударих шамар

Трябва да спра да го удрям.

Не знам какво ми става напоследък.

-Имаш късмет,че съм в добро настроение. Иначе щях да....

-Даниел! - чухме някой да вика

Елизабет,майка му.

-Майка ти. Сигурно ще е много щастлива да чуе,че синът й спи със сестрата на съпругата си. - казах и той ме дръпна за ръката

-Не можеш да й кажеш това.

-Да не би да те е страх от мама?

-Не,просто не можеш да й кажеш това. Какво ще си помисли за мен?

-Не знам, не ми пука.

-Добре,какво искаш? - попита - Искаш да се превърна в мил съпруг,който седи при жена си?

-Искам да не те виждам.

-Жалко,че няма да стане.

Какъв задник.

-Защо не ми отговаряте? - попита Елизабет - Здравей,Мая. - прегърна ме - Как си?

-Добре. - усмихнах се

-А,ти Даниел? Как си,не ми се обиждаш изобщо. - каза тя

-Добре съм. - каза той и ме издърпа от нея

-Бях се притеснила за вас. Но сега виждам,че сте добре.

-Да,много сме щастливи. Нали,скъпа? - каза Даниел

-Да. - казах

-Толкова се радвам за вас. В началото помислих,че ще се разделите и че няма да изкарате много.

-Няма такова нещо. Ние сме много влюбени,дори мислим за бебе,нали любов моя? - уви ръката си около мен

Бебе?

Какво бебе?

Какви ги дрънка?

Може би идеята да спя в парка не беше толкова лоша....