Her eyes

Глава 12

Мая

-Кой си ти и защо говориш с жена ми! - изкрещя -Защо говориш с него?! - извика срещу мен

-Не й викай! - каза Крис

-Гледай си работата ,тръгвай! - задърпа ме към колата

Не го разбирам.

Сега съм му жена.

Преди да се устетя вече бях в колата.

-Защо говори с него?! Какво му каза,че ме мразиш,нали?! - изкрещя

-Не,просто обядвахме заедно. - казах

-Значи ме лъжеш,че ходиш на работа и идваш да се виждаш с този?! Чука ли те?

-Не. За разлика от теб ,аз не спя с първият срещнат. Той ми е приятел и просто си говорихме,като приятели. Казах му,че съм омъжена. - казах и сякаш изражението му омекна.

Колкото и да го презирам,съм омъжена за него и не чувствам правилно да имам връзка с друг. Въпреки че той е, като разгонен.

-Харесваш ли го? - попита

-Какво?

-Харесваш ли го?

-Не,просто сме приятели. А и се познаваме от скоро. И дори да го харесвах нямаше да има нищо между нас.

-Защо? Мислех,че ме мразиш и че искаш някой по-добър,който заслужаваш.

-И да е така,все пак си ми съпруг и не смятам за правилно да бъда с други. Не,като теб. Дори се сваляше със сестра ми вчера. Видях ви,дори пред родителите ми не се сдържахте. А и на тях не им пука,дали съм щастлива или дали си ми верен. А още по-малко им пука,че ме тормозиш. Вече съм свикнала на унижения. Дори не знам,защо ме мразиш.

За първи път казвам какво мисля.

-Не те мразя. Просто...

-Какво? - попитах

-Просто съм си такъв.

-Защо се ожени за мен? Като не искаш да се обвързваш с една жена и не можеш да си верен? За теб жените са просто предмети,като мен. Не съм по-специална от другите. Дори след този разговор всичко ще е,както преди...

Сега осъзнах колко е жалък живота ми.

Никога няма да съм щастлива.

Никога няма да съм обичана. Иска ми да си имах някого,който да ме обича и да се справяме заедно с трудностите.

Пътят до вкъщи прекарахме в мълчание.

-Гладна ли си? - попита Даниел,когато влезе в спалнята след мен

-Не. - казах

-А,добре ли си? - попита - Искаш ли нещо?

-Не е нужно да се правиш на загрижен.

-Просто искам да се уверя,че си добре.

-И от кога ти пука как съм?

Той не отговори и излезе от спалнята.

Легнах на леглото и тогава телефона ми извибрира.

Крис: Как си? Той направи ли ти нещо?

Мая: Добре съм.

Крис: Сигурна ли си?

Мая: Да.

Крис: Не исках да ти създавам проблеми.

Мая: Няма проблем.

Крис: Искаш ли утре пак да се видим? Ако не е проблем.

Мая: Не знам може би друг път.

Крис: Няма проблем.❤️

Оставих телефона и въздъхнах.

Не мисля,че трябва да се виждам с него.

Забелязах нещо до възглавицата.

Беше обица.

Огледах я внимателно.

Не беше моя.

Много ми е позната.

Лорън е била тук.

Тя има такива обеци.

Значи тя и той са...докато ме е нямало.

Мая: Размислих. Нека се видим утре.

Крис: Добре. Радвам се,че размисли.

Оставих телефона.