Her eyes

Глава 30

Мая

-Къде ходи до тоалетна? Защо се забави? - попита Даниел

-Един кретен ме притесняваше.

-Какво?

-Опипа ме и аз го ударих.

-Моля?

-Да. Ощипа ме по дупето. Нямам против ти да го правиш,но не и някакъв непознат. Беше много невъзпитан,повече и от теб.

-Нещо друго направи ли ти? - прегърна ме

-Не. Защо всички сте такива?

-Аз не съм вече.

-Надявам се. Къде е брат ти?

-Ами...

-Здравейте,гълъбчета!

Обърнах се и видях хубавеца от преди малко.

Разбира се,че това ще е брат му.

Няма да е някой нормален.

-Мая,това е брат ми Джеймс.

-Този ме опипа. И се държа неприлично.- обърнах се към Даниел

-Аз от къде да знам,че това е жената на брат ми? Не ме изкарвай лош. - каза той

-Докосвал си жена ми? - попита Даниел

-Да,но без лоши чувства. Сега знам,че няма да пипам. Но си си избрал хубава девойк с хубаво дупе.

-Аз съм тук! И не ме наричай девойка. - казах

-И с характер. Харесваш ми.

-Престани. - каза Даниел - Не говори така за нея.

-Винаги ли си толкова невъзпитан? - попитах

-Не,аз уважавам дамите. - каза той - Особено дамата на брат ми.

-Благодаря.

-И как така решихте да се ожените?

-Ами така. - казах - Какво те интересува?

-Не бъди толкова груба. Сигурно ти си шефът вкъщи? - попита и Даниел кимна

-Не съм! - казах - Ще спреш ли да говориш? Не знам,защо,но много ме дразниш.

-Съжалявам.

-Няма проблем да си ходим. - хванах Даниел за ръката.

-Защо не дойдеш днес на вечеря,за да се опознаете? - попита Даниел

Защо?

Сега трябва да правя вечеря.

-Да,разбира се,че искам. Все пак жена ти е слънчице.