Her eyes

Глава 11

Мая

-Дъще,здравей! - майка ми ме прегърна

За първи път я виждах щастлива.

Сигурно се дължи на факта,че вече не живея с тях.

Баща ми също изглеждаше щастлив,но не ме поздрави.

А Лорън ме изгледа злобно.

Аз също не съм във възторг,че са тук.

-Здравей,Даниел! - майка ми го прегърна

Той се усмихна мило и също я прегърна.

Как обича да се прави на добър пред другите.

А пред мен се държи,като задник.

Лорън ме избута и прегърна Даниел.

-Здравей! - каза тя и го целуна по бузата - О,Мая и ти ли си била тук? Не те видях,като невидима си.

Аз не казах нищо,защото не искам да говоря с нея.

Седнахме да вечеряме,всъщност не беше вечеря,а мъчение.

-Как върви брачния живот? Щастливи ли сте? - попита майка ми

-Да,много сме щастливи,Мая е истинско съкровище. - каза Даниел

-Радвам се,че се разбирате. - каза баща ми и майка ми кимна в съгласие с него

Толкова са ужасни.

Погледнах към Лорън,която беше сложила ръка на крака на Даниел и той сложи неговата върху нейната.

Извърнах поглед и се направих,че не съм го виждала.

Толкова са противни и двамата.

Дори пред мен не може да се сдържа.

Толкова е ужасен.

Може да е красив,но но душата му е грозна,като държанието му.

Като не може да бъде верен или иска да бъде с различни всяка вечер,защо се ожени за мен?

Мен ме накараха,но той?

Искам да не го виждам.

Сигурно се е съгласил да се оженим,за да ме тормози.

За мой късмет вечерята приключи,не изпратих нашите и се качих в спалнията.

Честно казано не понасям семейството ми.

Мразя ги.

Толкова са жалки.

За пари са готови на всичко.

Въздъхнах и продължих да гледам към чинията пред мен.

Изваждах книги от кашона и ги подреждах по рафтовете.