Her eyes

Глава 9

Мая пристигна в библиотеката и се усмихна.

Искаше да започне първият си работен ден с усмивка.

-Здравей,ни сигурно си Мая? - попита възрастна руса жена

-Да аз съм.

-Чудесно. Аз съм Карън и съм собственичка на библиотеката. Радвам се,че най-после дойде някой млад. Вече почти хората не четат.

-Аз обичам четенето.

-Това е добре. Тъкмо пристигнаха няколко кашони с книги. Можеш да ги подредиш. В третата колона има свободни рафтове. Също така всеки вторник и четвъртък идват малки деца,на които четем приказки. Ако нямаш нищо против можеш да се включиш и ти.

-Нямав против. Харесвам децата. - усмихна се

Мая отвори един от кашоните и извади няколко книги.

Започна да ги подрежда по рафтовете и се радваше на спокойствието.

Нямаше я майка й,сестра й,баща й и най-вече съпруга й.

Който сигурно в момента се забавляваше с поредната жена,в тяхното легло.

В което Мая трябваше да спи после.

Но вече я беше гнус да припарва до спалнята. Предпочита да спи на дивана отколкото в легло,в което мъжа й прави секс с други.

Искаше й се да учи в колеж и да сбъдне мечтите си,но нямаше как да се случи.

Докато се беше усетила вече беше подредила един ред.

-Извинете. - чу някакъв глас и се обърна

-Да. - усмихна се Мая при вида на момчето пред нея

-Търся някаква книга за подарък на сестра ме,тя много обича да чете,но не знам какво да й взема.

-Какви книги чете,какъв жанр?

-Любовни истории със щастлив край.

-Добре. Преди малко получихме няколко такива. - Мая взе един роман от наредените книги и му я подаде.

-Предполагам,че ще й хареса.

-Хубаво е,че ще подариш книга на сестра си.

-Книгата е допълнение,подаръка е таблет,но книгата е да не мрънка майка ми. - каза той и Мая се усмихна - Аз съм Крис.

-Мая.

-Наистина ли работиш тук? Или е някакъв бонус към училище за колежа?

-Завърших преди година. И наистина работя тук. Толкова ли е странно?

-Не е странно,сладко е.

-Благодаря. - каза тихо Мая - Ти с какво си занимаваш?

-С архитектура.

-Ти на колко си? За това не се ли учи много,не ми изглеждаш много стар.

-На 27 съм.

-О,добре.

-Стар ли ти се струвам?

-Не,разбира се. - каза тихо - Имам работа.

-Съжалявам. Не искам да те разсейвам.

-Няма проблем. Просто по принцип не говоря с никого.

-Ако искаш може да се видим някой път? Би ли ми дала номера се.

-Ами добре. - каза Мая и написа номера на едно листче и му го даде.

-Благодаря и до скоро.

-Довиждане. - каза Мая

Беше й странно,че се уговори с непознат да се видят пак.

Чувстваше се виновна,защото е омъжена,но от друга страна съпругът й изневерява постоянно.

Може би нямаше защо да се чувства виновна.

Помисли си Мая и продължи да подрежда.