Her eyes

Глава 7

Мая не знаеше къде е и просто вървеше след Даниел.

По-скоро той я дърпаше,а тя се опитваше да върви бързо, за не изостава.

Миг по-късно влязоха в някаква къща.

-И се дръж добре. - каза той и Мая кимна, въпреки че не знаеше, с кого ще се виждат.

Сигурно с някой негов приятел, с когото съпруга й щеше да й се подиграва или тормози.

Помисли си Мая, но продължи да мълчи.

-Скъпи, здравей! - появи се някаква жена около петдесет и целуна Даниел по бузата. - Това ли е съпругата ти? Прекрасно момиче си избрал.

Мая се усмихна при думите на жената, но когато видя студеното изражение на съпруга си, усмивката й изчезна.

-Аз съм Елизабет. - жената протегна ръката си към Мая

-Аз съм Мая. - каза тя тихо и хвана ръката й.

-Аз съм майката на Даниел, не ме познаваш, защото бях извън градът и не можах да дойда на сватбата и защото някой не ме предупреди, че ще се жени. - каза тя и Даниел извъртя очи - Както и да е. Ела, направила съм чай и бисквитки. Тъкмо ще ми разкажеш за себе си. - жената поведе Мая към кухнята

Елизабет сипа чай на всички и седна до Мая, която се усмихна.

-Как се запознахте? - попита Елизабет

-Ами... - Мая започна, но беше прекъсната от Даниел

-Сестра й ме запозна с нея, когато беше на интервю за работа при мен.

-Това е чудесно. Много се радвам, че най-после синът ми си намери момиче и то много красиво при това. На колко години си скъпа?

-На 19. - отговори Мая

-Малко си млада за него, но щом се обичате възрастта няма значение. Прекрасна двойка сте, още не мога да повярвам. - хвана ръцете на Мая

Любов.

Нещо, което не присъстваше във връзката им.

Даниел беше човек, който се интересуваше само от себе си, Мая за него не значи нищо.

Омъжи се само, за да може  семейството му да го остави намира. А и защото му харесваше да контролира Мая.

Мая видя, че Даниел гледа телефона си, след което проговори.

-Излезе ми спешна работа, после ще дойда да те взема. - целуна нежно бузата на Мая и стана.

Мая беше леко объркана, защото той никога не беше мил с нея.

-Сега ми разкажи за себе си. - каза Елизабет

-Няма много за разказване. Не съм интересна личност.

-Но щом Даниел те е избрал, значи си специална. Наистина съм много щастлива за вас, притеснявах се, че той няма да си намери никого. А и все пак вече не е на 20 години. Вече му е време за семейството. Мислите ли да имате деца?

При този въпрос Мая се задави с чая.

-Ами, не знам. - отговори Мая

-Съжалявам, че те питам за такива неща. Не искам да те притеснявам. Но наистина съм много щастлива. Обичам Даниел много, но не винаги е имал късмет с жените, малко е груб и агресивен понякога. Но се радвам, че се е влюбил в теб, явно любовта го е променила. Искам просто да сте щастливи, а щом вие сте щастливи и аз съм щастлива.

Мая се усмихна.

-Той не е лош човек. - каза тя

Всъщност беше ужасен и не искаше никога да го вижда, но майка му беше добра жена и не искаше да я разстройва.

-Радвам се, че мислиш така. А и вече си част от семейството, можеш винаги да идваш при мен, ако имаш проблем или искаш да поговориш с някого.

-Благодаря.

Мая се зарадва, защото с майка й никога не са си говорили така.

-С какво искаш да се занимаваш? Разбира се, не е нужно да работиш. Не знам какво сте се разбрали с Даниел, но няма значение. Стига да си до него.

-Да, по принцип искам да имам своя библиотека. Колкото и глупаво да звучи това.

-Не е глупаво, значи освен много красива си и умна? Наистина си прекрасно момиче. Моя приятелка има библиотека, ако искаш мога да говоря с нея и да те вземе на работа, за да свикнеш.

-Наистина ли? - усмихна се Мая

-Да. Стига да искаш. Библиотеката е голяма и има всякакви книги.

-Искам. Ще Ви бъда много благодарна.

-Не ми говори на "Вие", наричай ме Елизабет или мамо. Или, както искаш.

-Добре, благодаря ти.

-Няма защо. След няколко дни ще ти се обадя, след като говоря с моята позната и ще се видим, кога ще започнеш.

Това беше наистина добра новина за Мая.

Тя обичаше книгите, те бяха нейният начин да избяга от реалността.

А и също така беше щастлива, че има с кого да говори, когато се чувства самотна.

-Също така Мая, мога ли да те помоля за нещо? - попита Елизабет

-Да, разбира се.

-Моля те, не изоставяй Даниел.

При тези думи Мая се скова, но кимна.

-Няма да го изоставя. - каза Мая и Елизабет я прегърна.

Харесва ли ви историята?