Глава 24

2K 96 26
                                    

Мая

Беше понеделник сутрин и в момента караме Мишел към училище.

Имахме малко неразбирателства преди да тръгнем.

По-скоро със ставането от леглото.

Даниел не искаше да стане,защото му се спеше,а не ми дава да взема колата му.

Щяла съм да се блъсна някъде и да я удраскам.

Трябваше да му изсипя студена вода върху главата.

После се заключих в банята за малко,защото той се ядоса и счупи стол.

И ваза.

И телефона ми.

Всъщност счупи неговия,защото го обърка с моя.

И сега сърди...сякаш аз го карах да чупи,като луд.

Но,ако не броим това сутринта върви добре.

Мишел беше облечена с дънки и блуза.

Бях й приготвила розова рокля.

Но тя каза,че няма да ходи облечена,като тампон.

И благодарение на Даниел за една сутрин разбра какво е тампон и презерватив.

Пристигнахме пред училището и помогнах на Мишел да слезе от колата.

-Искаш да дойда с теб до стаята? - попитах

-Не. Ти си ниска и приличаш на дете в шести клас и може да те объркат за някой ученик и да прекараш деня тук,а не мисля,че трябва да го оставяш сама. - каза и погледна към Даниел,който си играеше със кутията ми от тампоните.

-Права се и тези неща,което чу днес...

-Няма да ги казвам в училище. Не искам да ме помислят за луда.

-Добре. Успех. - прегърнах и я.

Изчаках я да влезе в училище и след като се уверих,че всичко е наред се върнах в колата при Даниел.

-Мина ли ти лудостта? - попитах

-Не. И не съм луд.

-Счупи половината спалния.

-Голама работа.

-Не е малка. Сега се прибираме и ще чистим. Тоест ти ще чистиш.

-Кога ще спра да ти бъда прислужница?

Her eyes Tempat cerita menjadi hidup. Temukan sekarang