Глава 29

1.7K 90 20
                                    

Мая

-И се оказа,че има брат. И утре ще се запозная с него. - казах и Лорън ме погледна

-Брат? Той,нали беше единствено дете?

-Полубрат му е.

-Ако е секси ще ме запознаеш ли с него?

-Да,но си бременна,ако не помниш.

-Всъщност бях забравила за малко.

-Как върви с бременноста?

-Добре. Другата седмица съм на преглед. Ще дойдеш ли с мен?

-Разбира се.

-Благодаря. Също така... - подаде ми една розова кутийка. - Взех ти нещо за рождения ти ден.

-Благодаря.

Отворих кутията и вътре имаше наша снимка от осмият ми рожден ден и старото ми плюшено мече.

-Мечето ми? - попитах и го извадих от кутията. - Мислех,че го бях загубила.

-Аз ти го взех,защото се бяхме скарали.

-И го пазиш толкова време?

-Да.

-Благодаря. Това е мило...без частта,че си го откраднала.

-Няма защо и съжалявам.

-Няма проблем. Ти как си? Имаш ли нужда от помощ?

-Не,добре съм. Просто ме е страх малко. Не е приятно,когато си сам в такива моменти.

-Имаш мен.

-Благодаря.

-А и сигурно някой ден ще срещнеш някого. Сега ще си имаш бебе и няма да се чувстваш самотна. - казах

-Знам. Но се притеснявам.

-Ще бъдеш чудесна майка.

-Мислиш ли?

-Да. И не мисли за онзи глупак.

-Аз му де обадих...

-Защо? За издръжката?

-Не е смешно. Вдигна жена му.

-Наистина? - попитах

-Да,всъщност когато вдигна не изчаках да чуя,дали е той и започнах да викам,че е негодник да оставя бременна жена и...

-Разбрах. Сега жена му знае. Какво ти каза?

-Не знам,щом разбрах,че не е той затворих.

-Разби един брак. Не се чувствай зле. Сега поне тя знае що за стока е той.

-Да,но се чувствам зле.

Her eyes Où les histoires vivent. Découvrez maintenant