Her eyes

Епилог

Една година по-късно

Мая

-Мая,виж! - Мишел посочи кравите,които се виждаха през прозореца на влака.

-Мишел,това са крави. И ги виждаме за стотен път.

-Ами,тук ми е скучно и този влак не се движи.

-Още не сме тръгнали. Успокой се.

-Спосойна съм. - каза и започна да дърпа колана си.

С Мишел щяхме да отидем да видим Лорън,защото не сме се виждали от много време.

От година.

С Мишел отидох да живеа в едно малко градче.

Просто исках да се махна и да помисля върху живота си.

Бях много объркана.

Но ми липсва Лорън и реших да се върна.

А и тя ми каза,че Даниел е бил съсипан в началото.

Често се виждали откакто си тръгнах и тя ми разказваше за него.

Даниел доста пъти се опитваше да се свърже с мен,но аз го изолирах от живота си.

Обичам го,но просто тогава всичко ми дойде в повече.

И исках да се махна.

Лорън ми каза,че Джеймс е направил всичко и че Даниел не е направил нищо.

Но аз не исках да се връщам.

Сигурно съм егоистка,затова че го оставих,но имах нужда от време.

Запознах се с нови хора.

Нямам приятел,защото все още обичам Даниел.

Но,ако той си има приятелка ще го разбера.

Все пак аз го зарязах сам за една година без да му се обаждам.

След три часов път с влак,най-после пристигнахме.

Но от друга откакто сме сами с Мишел се сближихме.

Малко е трудно да гледаш дете сам,но се справям.

Натиснах звънеца и няколко секунди по-късно вратата се отвори.

-Мая! - изписка Лорън и ме прегърна. - Толкова ми липсваше.

-Здравей. - отвърнах на прегръдката.

-Мръднете,че е студено де. -Мишел ме избута и влезе вътре.

-Станала е мила. - каза Лорън

-От пуберта е. Нищо,че е на седем.

-Влез.

Апартамента беше много хубав.