Her eyes

Глава 21

Мая

Минаха няколко дни откакто Мишел е тук.

С нея се разбирахме чудесно.

Тя е прекрасно дете.

За разлика от Даниел,който счупи сто неща в опит да помага.

Сега седяхме на дивана и той и плетеше плитки.

Забраних му да мърда.

Защото само чупи и цапа.

-Да знаеш,че не ми харесва да ме командваш. - чух го да казва

-На мен ми харесва.

-Може би трябва да започна да се държа по-строго с теб.

-Ако го направиш ще се разведа с теб.

-И?

-Ще взема къщата,половината ти пари и ще живея тук с някой друг.

Той ме погледна за секунда.

-Беше шега. Нещо друго трябва ли да правя? - попита и приключи с плетенето на плитки.

-Да. Направи чай. Студено е. - казах

-На вашите заповеди. - стана от дивана

Аз не го командвам.

Просто си отмъщавам,затова че се държеше,като задник.

А и ми харесва да бъда с него и Мишел.

Нещо,като семейство сме.

Само,че без майка ми и сестра ми.

Което е най-хубавото.

Дори не им казах за Мишел.

Не съм говорила с тях,откакто ударих Лорън.

А и не ми липсват особено.

-Чаят Ви. - каза Даниел и остави две чаши на масата пред дивана и аз де нацупих.- Какво?

-Би ли подал чашата?

-Тя до теб.

-Моля.

Чух да въздъхва и ми я подаде.

-Голямя мързелана си станала. - чух го да казва

-Знам.

-Харесва ли ти чаят. - Даниел попита Мишел

-Да. - каза тя - Може ли и бисквитки?

-Разбира се. - каза той

-И аз искам. - казах

-Вземи си ги сама. - каза той

Това беше грубо.

Той се върна с една чиния с бисквити,които сложи пред Мишел.

-И няма да ми дадеш? - попитах го

-Ако си ги вземеш сама.

-Тогава не.

-Какво рисуваш? - Даниел попита Мишел

-Това си ти. - каза тя и му показа рисунката - Харесва ли ти?

Той огледа рисунката и ме погледна.

Само да каже нещо,което не трябва.

-Много ми харесва.

-Наистина ли?

-Да,прекрасна е.

-Аз мисля,че е ужасна,но щом ти харесва я задръж. - каза тя и му я подаде.

-Благодаря.

Хубавото е,че се разбират.

Мишел отиде до тоалетната и Даниел веднага седна до мен и залепи ръцете си за мен.

-Престани. - казах и махнах ръката му от крака ми. - Мишел ще ни види.

-Тя отиде до тоалетната и сигурно пак ще се прави на дядо Коледа с пяната ми за бръснете,поне половин час.

-Да и последният път игра с нея и аз трябваше да чистя всичко.

-Сега ще стоя тук. - каза и ме целуна.

-Още съм сърдита,заради Лорън.

-Осинових дете,заради теб. Мисля,че това изкупва вината ми.

-Добре. Но после. Сега не искам Мишел да ни види.

-Ако ме излъжеш щете изнасиля.

-Аз пък ще изнасиля теб,ако не млъкнеш.

-Добре. - целуна ме - Давай.

-Ужасен си. - леко се усмихнах и погалих бузата му.

-Знам....

-Изглади ли? - попитах

-Аз да не съм прислужница?

-На прислужниците им плащат,а на теб не.

-Защо ти не изгладиш?

-Защото,ако го направя ще се изморя и довечера няма да правим нищо. Ти ще четеш приказка на Мишел....

-Къде са Ви одеждите за гладене,господарке?

-В спалнията. - казах и той кимна

Може би не е толкова зле да си омъжена.

Чух звънеца,оставих чаят и отидох да отворя.

Отворих и видях майка ми и Лорън.

Чудесно.