Her eyes

Глава 22

Мая

-Какво искате? - попитах

Не мисля да съм мила с тях.

-Тук сме да поговорим. - каза майка ми и тръгна да влиза,но я спрях. - Няма ли да ми позволиш да вляза?

-Не.

-Няма да пуснеш майка си да влезе?

-Точно така. Казвай какво искаш.

-От кога се държиш така? Не те е ли е срам да се отнасяш така с майка си,тази която те е отгледала?

-Тази,която ме третира,като боклук откакто се помня?

-Аз ти дадох всичко!

-Даде всичко на тази уличница,която имам за сестра!

-Не говори така за сестра си!

-Цял живот даваш всичко за нея,защото я обичаш,а за мен не ти пука.

-Това не е вярно!

-И един път не показа,че ме обича. Дори не знам за какво дойде. По-добре взимай уличницата,която имаш за дъщеря и изчезвай.

-Дойдох,за да се извиниш на сестра си. Ти я унижи.

Мразя тази жена толкова много.

-Няма да се извиня. Дори бих я прегазила с кола. Не искам да ви виждам и двете,ако не се махнете ще извикам полиция.

-Не мога да те позная. Преди не беше такава.

-Станала е кучка,защото си мисли,че е някоя. - каза Лорън

-Ти не говори,защото се опита да спиш със съпруга ми. - казах

-Моля? - каза майка ми

-Това не е вярно. Тя лъже. - каза Лорън

-Лъжа ли? Ти постоянно се натискаш на някой и спиш с различни от както беше на 14. Никой не иска да е с теб,защото ти се носи слава на уличница. Каквато си.

-Какво?! - изкрящя майка ми ядосана. - На това ли те учих цял живот?! Сега никой няма да иска да се омъжи за теб! Опетни името на семейството!

-Не...аз....чакай...това не е вярно.- Лорън тръгна след нея.

Поне сега имат занимание за следобеда.

А и Лорън никога не е направила нищо за мен,че да й помогна.

Но ни ми пука.

Тя си го заслужава.

Заради нея цял живот ме третират,като ненужен боклук.