Her eyes

Глава 34

Даниел

Къде е Мая?

Защо си е тръгнала?

Знам защо,но мислех,че бъде тук и че ще поговорим.

Изобщо как се случи това?

Всичко,като някакъв сън.

По-скоро кошмар,защото Мая я няма.

И не знам къде е.

Ами,ако и се случи нещо? И на Мишел.

Защо съм такъв карък?

Оставих телефона след поредният опит да се свържа с Мая.

Къде ли е отишла?

Мислех,че сме щастливи.

Сега какво ще правя без нея?

Защо всичко трябва да е толкова скапано?

Не можеше ли нищо да не се случва и да си бъдем щастливи?

Сигурно сега ще си намери някой друг и ще бъде щастлива с него.

И ще забрави за мен.

Чух знънеца и отидох да отворя.

-Какво искаш? - попитах,когато видях Лорън. - Не ми е до караници.

-Дойдох да ти кажа нещо.

-Знам,че си бременна,но съм убеден,че не е от мен.

-Знам. И не съм тук,заради това.

-Ами?

-Тук съм,защото Мая....

-Знаеш ли къде е? Какво ти каза? Добре ли е?

-Да,добре е. Тя си тръгна,след като разбра за любовницата ти.

-Каква любовница?

-Тази,с която те е видяла. Така и е казал брат ти,че си имаш любовница,с която изневеряваш на Мая от много време.

Това копеле.

-И тя му е повярвала?! Той е глупак! Кажи ми къде е Мая!

-Тя не ме каза къде отива,сигурно защото не иска да ти кажа. Само ми каза,че не иска да се виждате повече и че тя ще се погрижи за Мишел. Наистина беше разстроена. А и това,което прави преди,за да я нараниш...тя просто искаше да се махне от тук. Обича те,но не иска повече да сте заедно. Още началото ненавиждаше този брак.

Аз ненавиждам себе си.

-Значи няма да се върне и не иска да ме вижда? - попитах,въпреки че беше очевидно.

-Ами...да. Съжалявам Даниел.

-Няма проблем.

-Наистина ли?

-Не. Съпругата ми ме напусна,заради малумният ми брат!

-Знам,не ми викай.

-Съжалявам. - казах и я прегърнах

-Наистина не си добре. Щом ме прегръщаш.

Аз не казах нищо.

Не съм мислил,че ще някога ще се почувствам толкова зле.

-Какво да правя сега? -попитах

-Не знам,аз също съм сама и не е приятно. И не мисля,че трябва да ти давам съвет. При положение,че самата аз съм объркана.

-Страхотно. Благодаря,че поне дойде и ми каза. - пуснах я и тя кимна.

-Няма проблем. Можеш да ми се обадиш,когато искаш.

-Благодаря. - въздъхнах и затворих вратата.

Може би Лорън е права и всичко е приключило.

Колкото и да не ми се иска.

Може би не ми е било писано да бъда с Мая.

И трябва да продължа напред...някакси.