Her eyes

Глава 26

Мая

-Сигурна ли си,че е той? - попитах

Може да се е объркала.

-Да,не съм глупава. Помня как изглежда.

-Но той ми каза,че не е женен.

-Кога? Познаваш ли го?

-Да. Преди малко излизахме и го целунах веднъж,за да накарам Даниел да ревнува.

-И на мен каза,че не е женен и така го видях един път с една жена и се оказа,че това е съпругата му.

-Копеле. - прошепнах

Отдалечих се от Лорън и отидох при Крис.

-Мая,здравей. - каза той и се усмихна.

Бях останала с впечатлението,че е свестен.

За жалост и за моя изненада Даниел беше прав за него.

-Здравей. Какво правиш тук? Търсиш поредната си жертва? - попитах и той ме изгледа странно.

-Моля?

-Знаеш за какво говоря. Копеле такова.

-Мая...добре ли си? Какво ти става? Какви жертви? За какво говориш?

-Ами...на скоро научих,че си женен.

-Така ли?

-Да и че си излизал със сестра ми. И си я излъгал,както се опита да излъжеш мен? Наистина мислех,че си свестен и дори се чувствах зле,че не ти дадох шанс и си мислех,че съм те наранила. Но явно единствената ти цел е била да спиш с мен.

-Нещо не разбирам коя е сестра ти? Какво се случва?

-Като ти извадя окото ще разбереш какво се случва... - замахнах към него,но тогава Лорън ме спря. - Задник!

-Мая стига. - прошепна Лорън

-Това...вие сте сестри? - попита той

-Да! - взех една книга от рафта и я хвърлих по него.

Тъпак.

-Не знаех.

-Това няма значение. Забременил си сестра ми и си й казал да си гледа работата! Боклук!

-Аз й казах,че съм женен...

-Не е вярно. Каза,че не си и си отворен за нова връзка. - каза Лорън.

-Вижте,не знам какво искате,но това бебе не е мое. Сигурен съм,като гледам сигурно спиш всеки ден с различен и не знаеш от кого е и си решила да нарочиш мен. А и да е мое,не искам да  имам нищо общо с теб. Това,че си бременна е твой проблем. Не мой. Не искам да ме замесваш с това дете. Прави каквото искаш. И ако още веднъж се появиш или те видя,ще съжаляваш. - каза той и напусна библиотека.

Какъв...

Какъв...

....негодник.

Ще го убия. Ще го нарежа на парчета,после ще го сложа в чували и ще изгоря всичко и ще дам пепелта на жена му.

И после ще убия нея,за да не ме издаде.

Обърнах се към Лорън,която плачеше.

Приближих се към нея и я прегърнах.

-Всичко ще е наред. - казах

-Наистина ли? - попита

-Ами...не знам. Надявам се.

-Добре. Няма проблем. - каза тя и изтри сълзите си. - Случват се такива неща.

Звучеше съсипана и се опитваше да се успокои.

Жалко,че всичко беше ужасно.

-Да. Но спокойно. Ще ти помагам с бебето.

-Не. Взех решение. Ще го махна.

-Наистина ли? Сигурна ли си? Това е сериозно решение. Да не съжаляваш...

-Това е най-доброто решение. Ще бъда разочарование за това дете. А и не искам нищо да ме свързва с глупака от преди малко.

-Обмисли го добре...

-Вече го реших. Дори мисля да го направя скоро. Тази седмица. Утре ще говоря с лекар.

-Ще дойда с теб.

-Благодаря.

Не вярвах,че всичко може да стане толкова зле.