Her eyes

Глава 10

*Тази глава е от гледната точка на Мая.

Ще има глави,които ще бъдат пак от неутрална,но ще има и такива,които ще бъдат от гледната точка на някой от героите.*

Мая

Беше около шест часа вечерта и библиотеката вече затваряше.

-Има ли нещо за вършене? - попитах

-Не,мила. Можеш да тръгваш. - каза Карън

-Добре,до утре. - казах и се усмихнах леко

Излязох от сградата и тъкмо мислех да извикам такси,когато видях Даниел да слиза от колата си.

Защо е тук?

Предпочитам да пътувам в противното метро отколкото с него.

Чувствам се ужасно неприятно с него.

И ме е гнус,когато ме докосва.

Всеки ден е с различни,не искам ръцете,с които е докосвал други да докосва и мен също.

Няма никакво уважение.

-Здравей,любима. - целуна бузата ми

Любима?

Сигурно и пиян.

-Здравей.

-Как беше днес на работа? Не мислех,че тук ще си по десет часа. Започна да ми липсваш.

-Липсвам ти?

-Да,омръзна ми от онези курви...искам да бъда с жена си.

Няма никакъв срам този мъж.

Всъщност не мисля,че е достоен ,за да бъде наричан мъж.

Нищожество му отива.

-Не тъжи. Тази вечер ще бъдем само ние двамата. Все пак трябва да отпразнуваме първият ти работен ден.

-Моля? - казах

-Поканих семейството ти на вечеря.

Защо тогава каза,че ще сме сами?

-Хайде няма да те чакам цял ден! - чух да казва и се качих в колата му

По пътя мълчах и избягвах погледа му.

След около десет минути спряхме пред голямата къща.

Отидох в спалнята преди Даниел да е поискал нещо от мен.

Със сигурност ще поиска нещо,което няма за искам да му дам,но нямам избор.

Не му ли омръзна да ме тормози?

Цял живот търпя унижения и сега отново.

Винаги съм мечтала за момента,когато ще се влюбя.

А,сега просто искам всичко да приключи.

Всяка вечер се случва едно и също.

Чувствам се толкова омърсена,от това ,което той прави с мен.

А любовта е толкова прекрасно чувство.

Когато майка ми ми каза за Даниел имах малка надежда,че може да е някой добър човек.

Понякога се чудя,защо всичко това се случва на мен?

-Преди вашите да дойдат,искаш ли да се отпуснем малко? - чух гласът му,след което надигна тениската и я свали от мен.

Опитах се да махна ръцете му,но той ме държеше здраво.

Докато се усетя вече сваляше бельото ми и ме бутна върху леглото.

Успях да видя,че се съблича,след което де настани между краката ми.

Това се случва всяка вечер и спрях да упорствам,защото няма смисъл.

Просто се примирих,че нищо няма да се промени  и че той няма да ме устави намира.

Единственото,което ме държи е надеждата,че един ден може би ще бъда щастлива.

Един ден....може би.

Но не и сега.